BG60411B2

BG60411B2 - Бис-диметоксиметил(триметоксибензил)изохинолинови соли, получаване и фармацевтични състави,които ги съдържат

Info

Publication number: BG60411B2
Application number: BG098109A
Authority: BG
Inventors: Roy Archibald Jun.; Hassan El-Sayad; David Yeowell; John Savarese
Original assignee: The General Hospital Corporation
Priority date: 1984-07-18
Filing date: 1993-09-14
Publication date: 1995-02-28
Also published as: LV5483A3; PL146066B1; NL940023I1; FI85019B; ZA855407B; US4761418A; FI852807A0; LT2078B; FI852807L; AU4510885A; MX9203667A; IL75833A0; IE851791L; HU193996B; GB8418303D0; DE19675039I2; MC1690A1; ATE60759T1; LU88801I2; FI85019C

Abstract

Солите имат ценни фармацевтични свойства и намират приложение като лекарствени средства. Те са с обща формула 17 претенции

Description

Изобретението се отнася до нови съединения, метод за получаването на тези съединения, фармацевтични състави, които ги съдържат и тяхното приложение в хуманната и ветеринарна медицина като невромускулни блокиращи агенти с краткотрайно действие.

В анестезията невромускулните блокиращи агенти се използват за предизвикване на релаксация на скелетните мускули през време на операция и през време на интубация на трахеята. Невромускулните блокиращи агенти се използват практически при всякакви операции.

Най-общо се употребяват два типа невромускулни блокиращи агенти - недеполяризиращи и деполяризиращи.

Недеполяризиращите агенти включват агенти с дълготрайно действие като dtubocurarine (d-тубокурарин), pancuronium (панкурониум), gallamine (галамин), diallyloxiferine (диалилоксиферин), toxiferine (токсиферин) и агентите с междинно по продължителност действие atracurium (атракуриум) и vecuronium (векурониум).

Деполяризиращите агенти включват succinylholine (сукцинилхолин) и decamethonium (декаметониум). Всички конвенционални недеполяризиращи агенти имат продължително действие, т.е. от 60 до 180 мин при човека, когато се използват за предизвикване на релаксация на скелетните мускули в хирургията. От друга страна, конвенционалните деполяризиращи агенти предизвикват мускулна релаксация с по-кратко действие в сравнение с недеполяризиращите агенти. Например сукцинилхолинът осигурява краткотрайно действие от около 5 до 10 мин мускулна релаксация при хората.

За недеполяризиращите агенти с дълготрайно действие са присъщи странични ефекти. Например галаминът и панкурониумът могат да предизвикат тахикардия, а d-тубокураринът и диалилтоксиферинът - хипотензия. При недеполяризиращите агенти със средно по продължителност действие и тези с продължително действие липсва бързо начало на нервномускулната парализа.

Когато тези недеполяризиращи агенти могат да бъдат фармакологично антагонизирани с антихолинестеразни агенти, това може да изисква назначаване на второ лекарство, което само по себе си може да има страничен ефект, т.е. брадикардия, чревни спазми и бронхорнеа. За да бъдат преодолени посочените по-горе странични ефекти на антихолинестеразните агенти, може да бъде използвано трето лекарство като антихолинерген агент, т.е. атропин.

Единственият търговски достъпен агент с краткотрайно действие за терапевтично приложение е деполяризиращият агент сукцинилхолин. Деполяризиращите агенти съгласно познанията на заявителя не притежават фармакологични антагонисти, поради което не могат да бъдат поставяни отново на пациенти с усложнения или когато се желае по-бързото им възстановяване. Докато в повечето случаи не съществува необходимост от възстановяване на ефектите на деполяризиращите агенти, при някои пациенти ефектите от сукцинилхолина са много по-продължителни поради нарушената обмяна на веществата на пациента.

Поради начина си на действие деполяризиращите агенти в началото предизвикват контракция на скелетните мускули и стимулиране на гладките мускули и също предизвикват следните странични ефекти в някои случаи: повишено очно налягане, интрагастритно напрежение, сърдечна аритмия, освобождаване на калий и мускулна болка.

Тези странични ефекти, предизвиквани от деполяризиращите агенти, не се проявяват при недеполяризиращите агенти. Ето защо е ясно, а това се потвърждава от клиничните лекари в продължение на 25 години, че невромускулният блокиращ агент, който комбинира краткото действие на деполяризиращите агенти, има само няколко странични ефекта и фармакологичната възстановяемост на недеполяризиращите агенти е благоприятна.

Невромускулни блокиращи агенти, съдържащи Ν,Ν-диалкил-! -бензил-1,2,3,4-тетрахидроизохинолинова част, са описани в GB А2002758, GB А-2061929, ЕР А-010119, Journal of the Chemical Society, 1982, pages 2067-2077.

Установено е, че новите съединения c формула (1) са силни невромускулни блокиращи агенти с относително краткотрайно действие, т.е. 10 мин при маймуните. Тези съединения, които действат по недеполяризиращ механизъм, са фармакологично обратими и притежават относително бързо действие, качество, което е от много голяма важност при спешната хирургия.

Изобретението предлага съединения с формула (1):

в която X* е анион.

Съединенията с формула (1) съдържат хирален център при С(1) и С(Г) въглеродните атоми на изохинолиновата част и, следователно, при всеки център съществува или R или S конфигурация. R конфигурацията е получена при използване на (-)-5'метоксилуданозин, известен още като (R)-(-)5'-метоксилуданозин, получаването на който е описано в примерите. Съединенията с формула (1) с R конфигурация и при двата хирални центъра са лишени от съществени странични ефекти при дозиране, което предполага клиничното им използване, докато съответните енантиомерни съединения, т.е. тези с S конфигурация и при двата хирални центъра е възможно да предизвикат неблагоприятни кардиоваскуларни ефекти свързани с освобождаване на хистамин в клинични дози.

Следователно, съединениятас формула (1), в която конфигурацията и при двата С(1) и С(1') въглеродни атома е R конфигурация, образуват предпочитан подклас съединения.

Съединенията с формула (1) също така съдържат алкенова двойна връзка и, следователно, могат да съществуват или в Е, или в Z конфигурация, например Е конфигурация. Още повече, заместителите при всеки кватернерен азотен атом могат също да бъдат или в R, или в S конфигурация. В резултат, за всеки от геометричните изомери (Е или Z) на предпочитания подклас съединения с формула (1), в който конфигурацията и при двата С(1) и С(Г) въглеродни атома е R конфигурация, съответстват три диастереоизомери, RR-RR, RSRS и RR-RS, RS-RR диастереоизомерът е еквивалентен на RR-RS. Следователно диастереоизомерите са общо шест. Изобретението се отнася до тези шест диастереоизомера поот делно и под формата на смеси.

В рамките на всеки вид диастереоизомери най-силни са тези с RS-RS и RS-RR конфигурации и са изненадващо по-силни от RRRR диастереоизомерите. Обаче предпочитаният диастереоизомер между съединенията с формула (1), от гледна точка на силното му действие и цената на производството му, е не отделния диастереоизомер, а сместа на всичките тези три диастереоизомера. В такава смес, за предпочитане е RS-RS и RR-RS диастереоизомерите заедно да съставят по-голямата част, по-специално повече от 70 %, или даже 80 % или 90 % тегл. Най-предпочитаната смес е тази, която съдържа от 1 % до 15 % тегл. RRRR диастереоизомер, от 38 % до 50 % тегл. RR-RS диастереоизомер и от 40 % до 56 % тегл. RS-RS диастереоизомер.

Докато фармакологичната активност на съединенията съгласно изобретението се намира в дикатиона, природата на аниона X’ е относително маловажна, въпреки, че за фармацевтични цели той трябва да бъде фармацевтично приемлив към реципиента на съединенията. Примерите за фармацевтично приемливи аниони включват йодид, мезилат, тосилат, бромид, хлорид, кисел сулфат, сулфат/2, фосфат/3, кисел фосфат/2, ацетат, бензолсулфонат, хемисукцинат, сукцинат/2, малеат, нафталинсулфонат и пропионат. Фармакологично приемливите соли, заедно със солите, които не са така приемливи, намират приложение в изолиране и/или пречистване на съединенията съгласно изобретението, а неприемливите соли са също така полезни, тъй като могат да бъдат превърнати в приемливи по добре познати на специалистите методи.

Съединенията с формула (1) могат да се използват като невромускулни блокиращи агенти при операции или интубация на трахеята чрез конвенционално парентерално приложение, например мускулно или венозно приложение в разтвор. Изобретението също така осигурява метод за осъществяване на мускулна реалаксация при млекопитаещите, който включва приложение на ефективно невромускулно блокиращо количество от съединение с формула (1) върху млекопитаещите. Съединенията с формула (1) е възможно също така да се използват в хуманната и ветеринарна медицина, по-специално за осигуряване на мускулна релаксация при млекопитаещите. Съединенията съгласно настоящото изобретение се прилагат върху същества като маймуни или хора, или други млекопитаещи за постигане на невромускулна блокада. Дозата за всеки вид същество се изменя в съответствие с особеностите на вида. Подходящото интравенозно количество или доза от съединенията с формула (1), предизвикващо парализа при млекопитаещите, трябва да бъде от 0,01 до 0,50 mg/kg телесно тегло, за предпочитане от 0,025 до 0,3 mg/kg телесно тегло, като гореспоменатото количество се базира на теглото на дикатиона, който е активния ингредиент. Дозата за мускулно прилагане е два до четири пъти по-голяма от интравенозната доза. Съединенията съгласно настоящото изобретение са обратими при използване на конвенционални антихолинестеразни агенти като neostigmine (неостигмин) и edrophonium (едрофониум) и при тях се избягват страничните ефекти, съпътстващи конвенционалните недеполяризиращи агенти.

Следователно съединенията с формула (1) се използват за осъществяване на невромускулна блокада с краткотрайно действие, както при хората, така и при другите млекопитаещи, като изобретението осигурява и метод за постигане на такава блокада при млекопитаещите чрез интравенозно инжектиране на доза от 0,01 до 0,50 mg/kg. Необходимо е да се разбере, че видът на невромускулната блокада при млекопитаещо като маймуната е същия като при хората и съединенията с формула (1) представляват агенти с краткотрайно действие при маймуната.

Тъй като е възможно съединенията с формула (1) да се прилагат като активни химикали, за предпочитане е те да се прилагат под формата на фармацевтични състави, в частност фармацевтични състави за парентерално приложение. Следователно изобретението се отнася до фармацевтични състави, които съдържат съединение с формула (1), дефинирано по-горе, и фармацевтично приемлив носител.

В случай, когато фармацевтичният състав се използва за парентерално администриране, съставът може да бъде под формата на воден или неводен разтвор, или емулсия във фармацевтично приемлива течност или смес от течности, които могат да съдържат бактериостатични агенти, антиоксиданти, буфери, уплътняващи агенти, суспендиращи агенти или други фармацевтично приемливи адитиви. възможно е съединенията да се прилагат под формата на лиофилизирани твърди вещества за разтваряне във вода (за инжекции) или разтвори на декстроза или на натриев хлорид. Такива състави нормално присъстват под формата на единични дози като ампули или инжекции за еднократна употреба, или под формата на мултидози като бутилка, от която може да се вземе подходящата доза. При всички случаи съставът трябва да бъде стерилен.

Подходящата единична доза за постигане на невромускулна блокада за възрастни хора (—150 lbs или 70 kg) е от 0,5 до 30 mg и за предпочитане от 3,5 до 15 mg.

Ако е необходимо, съединенията съгласно изобретението могат да бъдат прилагани заедно с деполяризиращите агенти, описани по-горе.

Така подходящ фармацевтичен парентерален препарат за прилагане при хора за предпочитане трябва да съдържа от 0,1 до 5 mg/ml съединение с формула (1) съгласно изобретението в разтвор или голямо количество от него под формата на мултидоза.

Прост и предпочитан състав е разтвор на съединение с формула (1) във вода или разтвор на декстроза, който може да се приготви чрез просто разтваряне на съединението във вода, несъдържаща пироген, или вода, съдържаща декстроза, със или без консервант и стерилизиране на разтвора или чрез разтваряне на стерилно съединение в свободна от пироген, стерилна вода или стерилен разтвор на декстроза при асептични условия.

Съединенията с формула (1) могат също така да бъдат приложени под формата на капки за пропиване през кожата на разтвори на декстроза или натриев хлорид, например разтвор на Ringer.

Съединенията могат също така да бъдат администрирани в други разтворители (обикновено като смесен с вода разтворител) като алкохол, полиетиленгликол и диметилсулфоксид. Те могат също така да бъдат приложени мускулно (ако е необходимо под формата на капки) под формата на суспензия или разтвор.

Съединенията с формула (1) могат да бъдат получени при взаимодействие на съединение с формула (2):

в която Х‘ е както е дефиниран по-горе, a Y може да бъде хидрокси, хлор, бром, йод или тосилокси със съединение с формула (3):

ZOCCH₂CH₂CH=CHCH₂CH₂COZ (3) в която Z е хидрокси, хлор, бром или С_{ь 4}алкилкарбонилокси, за предпочитане хлор и поне един от Y и Z винаги да бъде хидрокси.

Взаимодействието между съединенията с формули (2) и (3) може да се извърши по конвенционален начин, например при разбъркване на разтвор на съединенията, в който съединението с формула (2) е в излишък, в разтворител като например 1,2-дихлоретан, при стайна или повишена температура.

Геометричната конфигурация на съединенията с формула (1), получаваща се в резултат на взаимодействието между съединенията с формули (2) и (3) съответства на геометричната конфигурация на съединението с формула (2). За да се получи съединение с формула (1), например Е-конфигурация, съединението с формула (2) трябва също да има Е-конфигурация.

Съединенията с формула (1), се получават при взаимодействие на съединенията с формули (2) и (3), обикновено под формата на смес на оптични изомери, в които RS-RS и

RR-RS оптичните изомери заедно представляват по-голямото количество в сместа. Ако е необходимо, един или два диастереоизомера могат да се отделят от сместа с помощта на конвенционални методи, например хроматографски техники.

Съединението с формула (2) може да бъде получено при взаимодействие на съединение с формула (4)

със съединение с формула (5):

С - (СН₂)₃ - ОН (5) в която X съответства на аниона X', дефиниран по-горе; възможно е анионът X в полученото съединение с формула (2) да бъде превърнат в друг анион.

Взаимодействието между съединенията с формули (4) и (5) за препоръчване се извършва по конвенционален метод, например при кипене на обратен хладник в разтворител като 2-бутанон, в присъствие на база като натриев карбонат.

За предпочитане е X в съединението с формула (5) да е йод, съединението да бъде получено in situ от съответното съединение с формула (5), в която X е хлор, и натриев йодид.

В предпочитания случай, когато X в съединението с формула (5) е йод, анионът X в съединението с формула (2), получено при взаимодействието между съединенията с формули (4) и (5), е йодиден анион. В този случай се предпочита по-нататък йодидният анион в полученото съединение с формула (2) да се превърне във фармацевтично приемлив анион като хлориден анион, при използване на конвенционални методи.

Съединенията с формули (2), (3), (4) и (5) са търговски достъпни или могат да бъдат получени при възпроизвеждане на публикуван метод за тяхното получаване, или по метод, аналогичен на публикуван метод за получаване на структурно аналогични съединения.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Всички използвани разтворители и химикали са химически чисти и се използват без по-нататъшно пречистване. Аналитичната HPLC, ако не е споменато друго, се осъществява на Whatman Partisil 10 W (25 cm x 4,6 mm) колона като се използва 20 μ 1 примка за взимане на проба. Използваната подвижна фаза е метанол:етилацетат:трифлуороцетна киселинахярна киселина = 61,1:38,5:0,3:0,1 със скорост 2 mL/min. Детекцията е при 280 пш. Тъй като времената на задържане (RT) се променят от редица фактори, редът на елюиране е следният.

СЪЕДИНЕНИЯ RT (E)-(lR,2R)-2- [3- [(7-карбоксихептаноил)окси] -пропил] -2-метил-1 - (3,4,5-триметоксибензил) изохинолин хлорид 150 sec (Е) - (1 R,2S) -2- [3- [ (7-карбоксихептаноил)окси] -пропил] -2-метил-1-(3,4,5-триметоксибензил)изохинолин хлорид 203 sec цис-1,2,3,4-тетрахидро-2- (3-хидроксипропил) -6,7-диметокси- 2 -метил-1 - (3,4,5-триметоксибензил) -изохинолин хлорид 250 sec транс-1,2,3,4-тетрахидро-2- (3-хидроксипропил) -6,7-диметокси-2-метил-1-(3,4,5-триметоксибензил)изохинолин хлорид 315 sec

2,2' [(E)-4-октендиоилбис (окситриметилен) ] бис- [1 R,2R-1,2,3, 4-тетрахидро-6,7-диметокси-2-метил-1 - (3,4,5-триметоксибензил) изохинолин дихлорид 357 sec (Е) - (1R, rR,2R,2’S)-2,2'- [4-октендиоилбис- (окситриметилен) ] бис [ 1,2,3,4-тетрахидро-6,7-диметокси-2-метил-1-(3,4,5-триметоксибензил) -изохинолин дихлорид 519 sec

2,2' [ (Е) -4-октендиоилбис (окситриметилен) ] бис- [ 1 R,2S-1,2,3, 4-тетрахидро-6,7-диметокси-2-метил -1 - (3,4,5-триметоксибензил) изохинолин дихлорид 751 sec

Всички диестери се сушат до постоянно тегло при налягане 0,1 mm Hg и стайна температура. Ротациите се изчисляват спрямо база, свободна от летливи.

Пример 1. 2,2'[(E)-4-октендиоилбис (окситриметилен) ] бис- [ (транс) -1,2,3,4-тетрахидро-6,7-диметокси-2-метил-1 - (3,4,5-триметоксибензил) изохинолин дихлорид.

Съединение А. транс-1,2,3,4-тетрахидро-2-(3-хидроксипропил)-6,7-диметокси-2-метил-1 - (3,4,5-триметоксибензил) изохинолин хлорид (транс кватернерен хлорид).

5'-метоксилауданозин (4,6 g), 3-хлорпропанол 2,2 g, натриев йодид (3,5 g) и натриев карбонат 0,3 g се нагряват при кипене на обратен хладник в 2-бутанон 45 mL в продължение на 24 часа. Бялата суспензия се филтрира на горещо и разтворителят се отделя под вакуум. Получената смола се разтваря в диетилов етер за отстраняване на излишъка от 3-йодпропанол. Останалият разтворител се отделя под вакуум до получаване на аморфно твърдо вещество, което се анализира с помощта на HPLC като 6.3/1, транс/цис кватернерен йодид. Материалът се разтваря във вода 45 mL, охлажда се до 0°С и се филтрира за отстраняване на утаения цис-изомер. Конверсията до хлорид се осъществява чрез преминаване на богатата на транс-изомер течност през колона с Dowex® 1-Х8 йонообменна смола 35 g. Елюентът се концентрира под вакуум. Разтварянето на полученото масло в ацетон води до получаване на хлорид под формата на бяло твърдо вещество. Суспендирането на твърдите вещества в сух Ν,Ν-диметилформамид 20 mL при 80°С в продължение на 10 мин води до отстраняване и на последните следи от цис-изомер. Материалът се суспендира в горещ ацетон за отстраняване на останалия Ν,Ν-диметилформамид и се филтрира до получаване на 4,8 g 84 % кватернерен хлорид, който се анализира с помощта на HPLC като 100 % транс-изомер, т.т. 212-213°С.

Потвърждение на транс-ориентацията се дава от рентгенографски кристалографски анализ на перхлората на съединение А и е публикувано в J.Chem.Soc.Perkin Trans.I, 2067 (1982).

Изчислено за C_2JH₃₆NO₆C1: С, 62,30; Η, 7,53; Ν, 2,90; Cl, 7,36.

Намерено: С, 62,35; Н, 7,52;

N, 2,91; С1, 7,32.

Съединение Б. Цис-1,2,3,4-тетрахидро-

2- (3-хидроксипропил) -6,7-диметокси-2-метил1 - (3,4,5-триметоксибензил) изохинолин йодид (цис кватернерен йодид).

5'-метоксилауданозин 47 g и 3-йодпропанол 45 g се нагряват при кипене на обратен хладник в ацетонитрил 500 mL в продължение на 18 часа. Разтворителят се отделя под вакуум. Получената смола се разтваря в диетилов етер за отстраняване на излишъка от

3- йодпропанол. Останалият разтворител се отделя под вакуум до получаване на оранжево масло, което се анализира с помощта на HPLC като 3/1, транс/цис кватернерен йодид. Маслото се разтваря в ацетон 200 mL и се охлажда до -5°С в продължение на 18 часа. Твърдото вещество се филтрира и суши в продължение на 2 ч при 50°С, получават се 37,1 g кватернерна йодидна смес (3:1 транс:цис според HPLC). Твърдото вещество се разтваря във вода 200 mL и се филтрира, получават се

10,5 g чист цис-кватернерен йодид. Прекристализацията от ацетонитрил води до получаване на 7,7 g 11 % бяло, кристално твърдо вещество, т.т. 142-144®С.

Потвърждение на цис-ориентацията се дава от рентгенографски кристалографски анализ на съединение Бие публикувано в

J. Chem.Soc., Ibid.

Изчислено за C^H^NOJ Н₂О: С, 50,80; Н, 6,42; N, 2,36.

Намерено: С, 50,74; Н, 6,51;

N, 2,34.

Съединение В. 2,2'[(Е)-4-октендиоилбис- (окситриметилен) ] бис [ (транс) -1,2,3,4-тетрахидро-6,7-диметокси-2-метил-1-(3,4,5-триметоксибензол) изохинолин дихлорид.

Транс-М-3-хидроксипропил-5'-метоксилауданозиниев хлорид (100 % транс според HPLC, 5,9 g) се суспендира в 80 mL 1,2-дихлоретан при -70°С. Прибавя се (Е)-4-октен-

1,8-дионов киселинен хлорид (1,2 g) (K.Sisido,

K. Sei, H.Nozaki; J.Org.Chem., 1962, 27, 2681) и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 72 часа. Реакционната смес се филтрира и разтворителят се отделя под вакуум, получава се аморфно твърдо вещество, което се суспендира в 1 % -ен воден разтвор на натриев хлорид. рН на суспензията се довежда до 8,0 с 1 % натриева основа и се екстрахира с хлороформ 3 х 200 mL. Хлороформените екстракти заедно се изпаряват до сухо. Остатъкът отново се суспендира в 1 %-ен воден разтвор на натриев хлорид и процесът на неутрализация - екстракция се повтаря отново. Хлороформените екстракти заедно се сушат над безводен калциев хлорид и се филтрират. Филтратът се изпарява до сухо. Остатъкът се разтваря в 100 mL етанол и се изпарява до пяна, която по-нататък се изпарява до постоянно тегло под висок вакуум 0,5 mm Hg. Бялото твърдо вещество 2,8 g, 41 % е с чистота 95 % съгласно HPLC.

Изчислено за C„H,.N,O..CL 5,1 Н,О: С, 58,44; Η, 7,63;N, 2,21; Cl, 5,95.

Намерено: С, 58,17; Н, 7,34; N, 2,35; С1, 6,07. Пример 2. (+-)транс,транс-2-2'[(2)-4октендиоилбис- (окситриметилен) ] бис- (1,2,3,4тетрахидро-6,7-диметокси-2-метил-1-(3,4,5триметоксибензил)-изохинолин дихлорид съединение Г.

Транс-Ь1-3-хидроксипропил-5'-метоксилауданозиниев хлорид (съединение А, 100 % транс според HPLC, 5,88 g) се суспендира в 80 mL 1,2-дихлоретан при -70®С и се прибавя (г)-4-октен-1,8-дионов киселинен хлорид (1,2 g).

(A.Manzocchi, F.Astory, E.Sontaniello; Synthesis, 1983, 324. Дикиселинният хлорид се получава, както е описано в пример 1). Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 16 ч и се филтрира. Филтратът се концентрира до пяна и се разделя между вода 65 ml и нитрометан 15 ml. Водната част се измива с диетилов етер и се третира с натриев хлорид 1,6 g. Солният разтвор се екстрахира с хлороформ 40 ml. Екстрактът от хлороформ се концентрира до смола и след това се разтваря в 2,5 % -ен воден разтвор на натриев хлорид 65 ml. pH се установява равно на 9 с 0,1М натриева основа и водният разтвор се екстрахира с хлороформ 40 ml. Хлороформеният разтвор се измива с 5 % -ен воден разтвор на натриев хлорид 20 ml, суши се над безводен калциев хлорид, филтрира се и се изпарява до сухо при понижено налягане.

Твърдото вещество се разтваря в етанол 95 % и отново се изпарява до пяна при понижено налягане. Пяната се довежда до постоянно тегло под вакуум 0,5 mm Hg, получават се 4,0 g 57 % от съединение Г (92,2 % от HPLC).

Изчислено за C„H_BnN,O, .CL 5,8 Η,О: C, 57,78; Η, 7,69; Ν, 2,33; Cl, 5,89.

Намерено: С, 57,83; Η, 7,66; Ν, 2,33; Cl, 5,89.

Пример 3. (E)-(lR,l’R)-2,2'- [4-октендиоилбис- (окситриметилен) ] бис [ 1,2,3,4-тетрахидро-6,7-диметокси-2-метил-1-(3,4,5-триметоксибензил)изохинолин дихлорид съединение Ж.

Съединение Д. (К)-(-)-5'-метоксилауданозин.

Към ( ± )-5'-метоксилауданозин 46,4 g в метанол 240 ml се прибавя монохидрат на (-)дибензоилвинената киселина 45,2 g. Сместа се нагрява до кипене, охлажда се при 5°С в продължение на 16 ч и полученият (S-(-)-5'-Meтоксилауданозин дибензоилтартарат (35,6 g, 80 %) се филтрира и се отстранява. Матерният разтвор се алкализира с концентриран разтвор на NaOH и се изпарява под вакуум. Твърдият остатък се разделя между вода 200 ml и диетилов етер 2 х 150 ml. Етерната фаза се суши и изпарява до масло 24,9 g. Към маслото в метанол 128 ml се прибавя монохидрат на (+)-дибензоилвинената киселина 26,6 g. Сместа се нагрява до кипене и се охлажда при 5°С в продължение на 16 часа. Кристалите се събират и се прекристализират от метанол, докато се получи константа на специфичното въртене [ a ]²⁰ _d =+17,7° (1 % EtOH). Добивът на (R) - (+) -5-метоксилауданозин дибензоилтартарат под формата на бели кристали е 29,4 g 66 %. Частта от солта 15,0 g в метанол 200 ml се алкализира с концентриран разтвор на NaOH. Сместа се изпарява под вакуум и остатъкът се разделя между вода 200 ml и диетилов етер 2 х 200 ml. Етерните слоеве се сушат заедно и се изпаряват под вакуум до добив 7,2 g 92 % (R)(-)-5'-метоксилауданозин под формата на масло.

Съединение Е. (К)-(-)-5'-метоксилауданозин 7,2 g, 3-хлорпропанол 3,5 g, натриев йодид 5,6 g и натриев карбонат 0,5 g се нагряват при кипене на обратен хладник в 2-бутанон 125 ml в продължение на 16 часа. Бялата суспензия се филтрира на горещо и разтворителят се отстранява от филтрата под вакуум. Получената смола се разтваря в горещ етилацетат за отстраняване на излишъка от 3 йодпропанол, разтваря се в 200 ml метанол и преминава през колона с Dowex 1-Х8 йонообменна смола 60 g под формата на хлорид. Елюентът се отстранява от разтворителя под вакуум до получаване на кватернерен хлорид

8.4 g под формата на аморфно твърдо вещество. Материалът се анализира с помощта на HPLC като 2.3/1 смес на транс/цис диастереоизомери.

Съединение Ж. №3-хидроксипропил-1(К)-5'-метоксилауданозинхлорид 2.3/1, транс/ цис от HPLC, 2,5 g се разтваря в 60 ml 1,2дихлоретан при около 70°С. Прибавя се хлорид на (Е)-4-октен-1,8 дионова киселина 0,5 g (K.Sisido, K.Sei, H.Nozaki; J.Org.Chem., 1962, 27, 2681) и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 19 часа. Разтворителят се отделя под вакуум, получава се аморфно твърдо вещество, което се разтваря в хлороформ 25 ml и се измива с 5 %ен воден разтвор на натриев хлорид 3 х 35 ml за отстраняване на нереагиралите кватернерни соли. Слоят хлороформ се суши и изпарява под вакуум до получаване на аморфно твърдо вещество. Онечистванията от киселинен естер успешно се отстраняват чрез измиване с горещ 2-бутанон. Останалият разтворител се изпарява под вакуум и полученото аморфно твърдо вещество се разтваря в метанол, филтрира се и се лиофилизира до получаване на

1,9 g (E)-(lR,l’R)-2,2'- [4-октендиоилбис-(окситриметилен) ] бис- [ 1,2,3,4-тетрахидро-6,7диметокси-2-метил-1-(3,4,5-триметоксибензил)изохинолин дихлорид, съединение Ж, което се анализира с помощта на HPLC като смес на 44,6 % RS-RS (транс-транс) диестер,

42.4 % RR-RS (цис-транс) диестер, 7,5 % RR-RR (цис-цис) диестер, 4,0 % RS (транс) киселинен естер и 1,5 % RR (цис) киселинен естер. [ a ]³°_D = '62,7® (1,9 % във вода).

Изчислено за C₅₈H_g0N₂O₁₄.2C1.4H₂O: С, 59,44; Н, 7,57; N, 2,39; С1, 6,05.

Намерено: С, 59,36; Н, 7,60; N, 2,36; С1, 5,99.

Пример 4. Хроматографско разделяне на отделните компоненти на съединение Ж.

За това разделяне се използва Waters HPLC/System 500А (waters Associates, Milford, MA 01757), снабдена c две последователно разположени гилзи със силикагел. Колоните предварително са напълнени с подвижна фаза (етанол :метанол:тетраметиламониев хлорид:

600:400:1) и сместа на диестерите (съединение Ж, 5 g) в етанол 25 ml се пропуска през колоната. Системата се елюира с 13,2 L подвижна фаза, която се събира на 66 фракции 200 ml. Фракциите се анализират с помощта на аналитична HPLC и се събират по следния начин:

Съединение 3. (E)-(lR,l’R,2R,2’R)-2,2'[4-октендиоилбис (окситриметилен) ] бис [ 1,2,3,4-тетрахидро-6,7-диметокси-2метил-1-(3,4,5-триметоксибензил)изохинолин дихлорид.

Фракции 26-30 се събират и се изпаряват при понижено налягане. Полученият остатък се разтваря в хлороформ 200 ml и се филтрира. Филтратът се измива с 5 % воден разтвор на натриев хлорид и се концентрира до масло при понижено налягане. Маслото се разтваря в етанол 50 ml и се изпарява до пяна 0,4 g: [a J²⁰ _d - -33,6°(1,5 % във вода); Ή NMR (CDC1₃) от TMS: ό 6,64 (s, Н5, 2Н), 6,27 (s, Н2’ и 6’, 4Н), 5,75 (s, Н8, 2Н).

Изчислено за: C_JgH_g0N₂O₁₄Cl₂, 3,7 Н₂О, 0,9 С₂Н₅ОН, 0,3 (CH₃)₄N⁺C1, С, 59,02; Н, 7,88; N, 2,62; С1, 6,61.

Намерено: С, 59,03; Н, 7,83; N, 2,60; С1, 6,57.

Съединение 3 10 mg в 1 %-ен воден разтвор на фосфорна киселина 10 ml се нагрява в продължение на 18 ч при 60-70°С и се анализира с помощта на HPLC. Цис-кватернерната сол се наблюдава като изключение на транскватернерната сол. Това се наблюдава при съинжектирането със съединение А и съединение Б.

Съединение И: (E)-(lR,rR,2R,2’S)-2,2'[4-октендиоилбис (окситриметилен) ] бис [ 1,2,3,4-тетрахидро-6,7-диметокси-2метил-1 - (3,4,5-триметоксибензил) изохинолин дихлорид.

Фракции 34-46 се събират и продуктът се изолира по начин, подобен на този при съединение 3. От него се получават 2,0 g бяла пяна: [a]²⁰ _D = -54,0° (1,5 % във вода); Ή NMR (CDC1₃) от TMS: δ 6,64 (s, Η5, 2Н), 6,42 и 6,25 (2s, Н2' и 6', 4Н), 5,75 (s, Н8, 2Н).

Изчислено за: C_JgH_g0N₂O_]4Cl₂, 1,5 Н₂О,

1,3 С₂Н₅ОН, С, 61,28; Н, 7,76; N, 2,36; С1, 6,01.

Намерено: С, 61,32; Н, 7,71; N, 2,36; С1, 5,97.

Съединение И 10 mg в 1 %-ен воден разтвор на фосфорна киселина 10 ml се нагрява в продължение на 18 ч при 60-70°С и се анализира с помощта на HPLC. Наблюдават се равни количества цис- и транс-кватернерните соли. Това се наблюдава при съинжектирането със съединение А и съединение Б.

Съединение К. (E)-(lR,l’R,2S,2’S)-2,2’[4-октендиоилбис (окситриметилен) ] бис [ 1,2,3,4-тетрахидро-6,7-диметокси-2метил-1 - (3,4,5-триметоксибензил) изохинолин дихлорид.

Фракции 56-66 се събират и продуктът се изолира по начин, подобен на този при съединение 3. От него се получава 0,9 g много бяла пяна: [ а ]²⁰ _о - -76,7°(1,5 % във вода); Ή NMR (CDC1₃) от TMS: ό 6,64 (s, Η5, 2Н), 6,42 (2s, Н2' и 6', 4Н), 5,76 (s, Н8, 2Н).

Изчислено за: C_JgH_g0N₂O₁₄Cl₂, 3,3 Н₂О,

1,7 С₂Н₅ОН, 0,4 (CH₃)₄NC1: С, 59,02; Н, 7,99;

N, 2,63; CI, 6,63.

Намерено: С, 59,02; Н, 7,99; N, 2,62; С1, 6,64.

Съединение К 10 mg в 1 %-ен воден разтвор на фосфорна киселина 10 ml се нагрява в продължение на 18 ч при 60-70°С и се анализира с помощта на HPLC. Транс-кватернерната сол се наблюдава като изключение на цис-кватернерната сол. Това се наблюдава при съинжектирането със съединение А и съединение Б.

Пример 5. Биологична активност. Използваните тестове са описани от j.j.Savarese (Anesthesia and Analgesia, Vol.52, No 6, Nov.Dec., (1973). Котки се анестезират c а -хлоралоза 80 mg/kg и пентобарбитал 10 mg/kg i.p. Маймуни получават тиопентал 35-40 mg/kg i.m., последван от халотан 0,5-10 % - вдъхнат, двуазотен окис 60 % и кислород 40 % в система, по която не се подава въздух. При всички животни трахеята е интубирана, а вдишваният въздух се контролира в рамките на 12-15 ml/kg, 18-24 вдишвания за минута. На животните, които не са подложени на инхалираща анестезия, се подава стаен въздух. На левите бедрени вена и артерия се поставя катетър за администриране на лекарството и съответно за регистриране на артериалното налягане. Импулси с правоъгълна форма на вълната се получават при свръхвисоко напрежение върху нерва на малката бедрена кост от порядъка на

O, 15 Hz и се регистрират предизвиканите леки спазми на предния бедрен мускул. Мускулната и животинската температури се поддържат между 35 и 38°С. Всички резултати Резултатите от тези тестове са показани в табсе записват на Grass Polygraph записвал. лица 1 и таблица 2.

Таблица 1

Директно сравняване на съединение Ж (диастереозимерна смес) и съединение И (RS-RS диастереозимер на Ж) върху котки и резус маймуни

Съединение Котка*		Резус	маймуна
доза' % блок	продължи-	доза'	% блок	продължи-
	телност⁶			телност⁶
(mg/kg i.v.)	(min)	(mg/kg i.v.)		(min)

Ж (при-
мер Зв)	0,04	56 ± 12	10 ± 2	0,02	27	6
	0,05	78 ± 10	13 ± 1	0,04	99	12

И (при-
мер 4г)	0,04	79 ± 4	12 ± 2	0,02	83	11
	0,05	96 ± 3	12 ± 3	0,03	100	13

^ап = 3 за котката и η = 1 за маймуната.

⁶Време от интравенозната инжекция до 95 % възстановяване.

Интравенозна доза, предизвикваща 95 % невромускулна парализа на предния бедрен мускул, екстраполирана от кривите на дозите, при които се установява реакция на мускула. Определя се ED_9J невромускулната блокираща доза, тъй като тя е свързана със степента на мускулната парализа, необходима да запази способността за бърза и лесна интубация, когато невромускулните блокиращи агенти се използват терапевтично.

Таблица 2

ED_9J стойности при котки (венозно)

Съединение	Брой животни	ED_9J mg/kg⁶
В	15	0,093	± 0,005
Г	10	0,086	± 0,010
Ж	12	0,057	± 0,005
3	5		> 0,40
И	12	0,054	± 0,004
К	15	0,054	± 0,005

⁶Времето от интравенозната инжекция до 95 % възстановяване.

Таблица 1 показва, че при котките и резус маймуните съединенията Ж и И действат по един и същи невромускулен блокиращ начин, само че и при двата вида животни съединение И и поне с 20-25 % по-силно от съ- 5 единение Ж.

Таблица 2 показва дозата от тук даваните за пример съединения с формула (1), необходима за осигуряване на 95 % невромускулна блокада (ED_9J) при животните от тестовата група.

Пример 6. Токсичност. Три групи от по четири кучета се третират два пъти седмично в продължение на три седмици с петкратна доза ED₁₀₀ от съединение Ж или петнайсеткратна доза ED₁₀₀ от съединение Ж. Всеки сеанс се състои от първоначална болус инжекция, последвана от непрекъсната инфузия в продължение на два часа. Всички кучета се анестезират с пентобарбитал и изкуствено се вентилират през време на сеансите. Всички кучета оживяват и не се наблюдават никакви вредни ефекти. Пример 7.

Състав.

Инжекция	за 5 ml
Съединение Ж	11,0 mg
НС1	q.s. pH 4,8
Вода (за инжекции)	q.s. 5 ml

Активният инградиент, т.е. съединение Ж, се разтваря в 4,8 ml вода (за инжекции), прибавя се воден разтвор на НС1 до получаване на подходящо pH и допълнително вода до пос15 тигане на обем 5 ml. Полученият разтвор се филтрира през мембрана от 2,2 μ и се излива във флакони или ампули в стерилни условия. За предпочитане е преди употреба съставът да се съхранява при ниска температура (520 10°С). Възможно е да се прибави консервант за по-дълго съхранение.

Claims

Патентни претенции

1. Съединение с формула (1):

в която Х‘ е анион.
2. Съединение съгласно претенция 1, в което конфигурацията и на двата С(1)иС(Г) въглеродни атома е R конфигурация.
3. Съединение съгласно претенция 1 или 2, в което конфигурацията на олефиновата двойна връзка е Е конфигурация.
4. Съединение съгласно претенция 1 или 2, в което конфигурацията на олефиновата двойна връзка е Ζ конфигурация.
5. Съединение съгласно коя да е от предишните претенции, което е RS-RS диастереоизомер.
6. Съединение съгласно всяка една от претенции от 1 до 4, което е RR-RS диасте- реоизомер.
7. Съединение съгласно всяка една от претенции от 1 до 4, което е смес от RS-RS, RR-RS и RR-RR диастереоизомери.
8. Съединение съгласно претенция 7, в което RS-RS и RR-RS диастереоизомерите заедно съставляват повече от 80 % тегл. от сместа.
9. Съединение съгласно претенция 8, в което RS-RS и RR-RS диастереоизомерите заедно съставляват повече от 90 % тегл. от сместа.
10. Съединение съгласно претенция 8, в което сместа съдържа от 1 % до 15 % тегл. RR-RR диастереоизомер, от 38 % до 50 % тегл. RR-RS диастереоизомер и от 40 % до 56 % тегл. RS-RS диастереозомер.
11. Съединение или смес съгласно коя да е от предишните претенции, където X' е фармацевтично приемлив анион. 5
12. Съединение или смес съгласно претенция 11, където X е хлорид.
13. Съединение съгласно претенция 1, което представлява 2,2'[(Е)-4-октендиоилбис(окситриметилен) ] бис [ 1 R,2R-1,2,3,4-тетрахидро- 10

6,7-диметокси-2-метил-1-(3,4,5-триметоксибензил)изохинолин дихлорид, или (Е)(lR,rR,2R,2’S)-2,2’-[4-okTeHflwnm6Hc(okcHTриметилен) ] бис [1,2,3,4-тетрахидро-6,7-диметокси-2-метил-1 - (3,4,5-триметоксибензил) изо- 15 хинолин дихлорид, или 2,2' [ (Е) -4-октендиоилбис(окситриметилен) ] бис [ 1 R,2S-1,2,3,4-тетрахидро-6,7-диметокси-2-метил-1-(3,4,5-триметоксибензил) изохинолин дихлорид.
14. Метод за получаване на съединение 20 или смес, дефинирани в коя да е от претенции от 1 до 13, който включва взаимодействие на съединение с формула (2):

в която X е както е дефиниран в една от претенции 1, 11 или 12, a Y представлява хидрокси, хлор, бром, йод или тосилокси, със съединение с формула (3):

ZOCCH₂CH₂CH=CHCH₂CH₂COZ (3) в която Z е хидрокси, хлор, бром или С алкилкарбонилокси, и поне един от Y и Z винаги е хидрокси.
15. Метод съгласно претенция 14, при който се получава смес, която се разделя на диастереоизомери с помощта на хроматография.
16. Фармацевтичен състав, включващ съединение или смес съгласно коя да е от претенции от 1 до 13, в която X’ представлява фармацевтичен анион в комбинация с фармацевтично приемлив носител.
17. Съединение или смес съгласно коя да е от претенции от 1 до 13, в която X представлява фармацевтично приемлив анион или състав съгласно претенция 16 за използване в метод за намеса върху човешко или животинско тяло чрез операция или терапия, или в диагностичен метод, практикуван върху човешко или животинско тяло.