BG60531B2

BG60531B2 - Специфични алкилиращи средства

Info

Publication number: BG60531B2
Application number: BG098518A
Authority: BG
Inventors: Ettore Lazzari; Federico Arcamone; Sergio Penco; Maria Verini; Nicola Mongelli
Original assignee: Farmitalia Carlo Erba S.P.A.
Priority date: 1986-05-20
Filing date: 1994-02-22
Publication date: 1995-07-28
Also published as: CA1314551C; FI872173L; HUT44044A; EP0246868A1; DK254587A; FI86543C; DE3781716D1; SU1528316A3; BR1101017A; DK254587D0; UA5928A1; FI86543B; JPH0623193B2; AU597659B2; KR870011129A; PT84896B; FI872173A0; PT84896A; EP0246868B1; SG3793G

Abstract

Изобретението се отнася до аналози на дистамицин а, имащи формула в която значенията на заместителите са дадени в описанието. Те могат да намерят приложение като противотуморни и противовирусни средства. 5 претенции

Description

Изобретението е допълнителна заявка към заявка № 336 603, регистрирана на 7 април 1989, която е допълнителна към заявка № 049 987, регистрирана на 15 май 1987 г.

Изобретението се отнгася до нови противотуморни алкилиращи и противовирусни средства, близки по структура с известния антибиотик дистамицин А.

дистамицин А

Дистамицин А принадлежи към групата на пироламидиновите антибиотици, за които е съобщено, че взаимодействат обратимо и селективно с ДНК-AT последователностите, влияещи на репликацията и транскрипцията / Nature 203, 1064 (1964); FEBS Letters 7 (1970) 90; Prog. Nucleic Acids Res.Mol.Biol., 15, 285 (1975)/.

Изобретението се отнася до нови аналози на дистамицин А, в които формилната група на дистамицина е заместена с ароматни, алициклени или хетероциклени звена, носещи алкилиращи групи, до метод за тяхното получаване, до фармацевтични състави, които ги съдържат, и до прилагането на тези съединения и състави като противотуморни и противовирусни средства.

Изобретението се отнася до съединения с формула

в която η има стойност 2,3 или 4, А означава двувалентен радикал или -Het-, като Het означава петатомен или шестатомен хетеромоноциклен пръстен, с изключение на пирол, като този радикал може да бъде незаместен или заместен с един или повече заместители, като С, ₆ алкил, C_{t 6} алкокси, циано или трифлуорометил, или единият от R, или R₂ означава водород, а другият е

а) групата

-CO-N-R,

I ³N0 в която R₃ означава ₆алкил, незаместен или заместен с халогенни атоми; фенил 10 или циклохексил или

в) групата -CO-(CH₂)m-R₄, в която m означава 0,1,2 или 3 и R₄ означава водород, халоген, хидрокси, азиридинил или оксаринил; или R, и R₂ са еднакви и двата означават 15 водород, или двата са С, ₆ алкилова група, незаместена или заместена с халоген, хидрокси или С, „алкокси.

Изобретението включва и фармацевтично приемливите соли на съединенията с форму20 ла I, както и всички възможни изомери, обхванати от формула I, както по отделно, така и в смес.

Алкиловите групи и алифатните части на алкоксигрупите могат да са с разклонена или с права верига. ₆алкиловата група се предпочита да е C_{t 4}алкилова, по-специално да е например метил, етил, η-пропил, изопропил, n-бутил или трет.-бутил.

Предпочита се С₁₆алкокси групата да е ₄алкокси, например, метокси, етокси, ппропокси или трет.-бутокси. Като халоген се предпочита хлор, бром или флуор. Когато А означава хетеромоноциклен пръстен, съгласно определението по-горе, за предпочитане е той да е пет- или шестатомен, наситен или ненаситен и най-добре ненаситен хетеромоноциклен пръстен, съдържащ поне един, за предпочитане един или два хетероатома, като 0,S или N.

Примери на такива хетеромоноцикли са тиофен, тиазол, пиридин, изоксазол, фуран, триазол и имидазол. Предпочита се тези пръстени да са или незаместени, или да са заместени с С₁₆ алкил, по-специално метил; 1-метилимидазол е пример за такъв заместен хетеромоноцикъл.

Фармацевтично приемливите соли на съединенията с формула I са техни соли с фармацевтично приемливи органични или неорганични киселини.

Примери на неорганични киселини са хлороводородната, бромоводородната, сярната и азотната киселина. Примери на органични киселини са оцетната, пропионовата, янтарната, малоновата, лимонената, винената, метансулфоновата и р-толуенсулфоновата киселина.

Особено предпочитана стойност за η е 3.

Особено предпочитани значения за А са

и Het, като Het има значенията, посочени по-горе, особено един от специфичните хетеромоноцикли, посочени по-горе, по-специално например тиофен, тиазол или 1-метилимидазол.

Особено предпочитани значения за групата /^Ri ^Xr2 са или . ,. -NH-CO-N-R, (а’) | ³

N0 в която Rj е заместен с халоген С, ₆алкил, например метил, етил или съответно 2хлороетил или незаместена (Ц ₆алкилова група или (b’) -NH-CO-(CH₂)_b-R₄, в която m означава 0,1,2 или 3, по-специално 0 и R₄представлява азиридинил или оксаранил или в която R’j и R’j са еднакви и всеки означава заместен с халоген С, ₄алкил, например

2-хлороетил.

Особено предпочитан клас съединения съгласно изобретението са съединенията с формула 1, при които η означава 3; А означава двувалентен радикал, като

или групата -Het-, където -Het- е петили шестатомен хетеромоноциклен пръстен, по-специално пирол, съдържащ един или два хетероатома като кислород, сяра или азот, всеки от които може да бъде незаместен или заместен с С, ₆алкил; и групата /^Ri ^Xr2 е или (1)

-NH-CO-N-R,

I ³

NO в която Rj е незаместен или заместен с халоген С, ^алкил или (II)

I ·6 /^R1 N ^XR2 в която R’j и R’j са еднакви и всеки е заместен е халоген С, ₄ алкил, и техни фармацевтично приемливи соли.

В горния предпочитан клас, предпочитани значения за Het са тиофен, тиазол, пиридин, изоксазол, фуран, триазол, имидазол и 1 -метилимдиазол, по-специално тиофен, тиазол и 1метилимидазол; за предпочитане е Rj да означава незаместен С, алкил, по-специално метил и етил, най-вече метил; когато Rj и/или R’j и R’j означават заместен с халоген С алкил, за предпочитане е той да е 2-хлороетил.

Примери на специфични съединения, предмет на изобретението, по-специално под формата на соли на хлороводородната киселина, са следните:

β [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [4(Ν ’-метил-N ’ -нитрозоуреидо-бензен) -1 -карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин;

β[1-метил-4-[1 -метил-4-[1 -метил-4-[4Ν’- (2-хлороетил) -N’-нитрозоуредио-бензен) -1 карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо}-пирол-2карбоксамидо/пирол-2-карбоксамидо/пропионамидин;

β [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4-4 [4N, N-бис (2-хлороетил) аминотиофен- 2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо[пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропил-амидин;

β[1 -метил-4-[1 -метил-4-[1 -метил-4-[4Ν, N-бис (2-хлороетил) амино-бензен-1 -карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамодио] пропионамидин и β[ 1 -метил-4-[1 -метил-4-[ 1 -метил-4-[3М,М-бис(2-хлороетил)амино-бензен-1-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин.

Съединенията от изобретението се получават по метод, състоящ се във взаимодействие на съединение с формула (II)

в която η има значенията, посочени по3 горе, със съединение с формула (111) в която RpRj и А имат значенията, посочени по-горе и X означава хидроксилна или отцепваща се група и, при желание, образуване на сол от съединението с формула I или получаване на свободно съединение от сол и/ или при желание разделяне на смес от изомери с формула I на единични изомери.

Отцепващата се група X в съединенията с формула Ш може да бъде например халоген, по-специално хлор или друга заместваща се група, например 2,4,5-трихлорофенокси, 2,4динитрофенокси, сукцинимид-N-okcH или имидазолил.

Реакцията между съединение с формула II и съединение с формула III, в която X означава -ОН, се осъществява в молно съотношение от 1:1 до 1:2 в органичен разтворител, например диметилсулфоксид, хексаметилфосфоротриамид, диметилацетамид, диметилформамид, етилов алкохол, бензен или пиридин, в присъствието на органична или неорганична основа, например триетиламин, диизопропил етиламин или натриев карбонат или бикарбонат, и на кондензиращо средство, например N-етилМ’-(5-диметиламинопиридил)карбодиимид, или, за предпочитане, Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид. Температурата на реакцията може да варира от -10°С до 50°С, а времето на реагиране приблизително от 1 до 24 h.

Реакцията между съединение с формула II и съединение с формула III, в която X означава халоген или друга отцепваща се група, например 2,4,5-трихлорофенокси или сукцинимидо-N-okcH или имидазолил, може да се проведе при аналогични условия, но без кондензиращо средство.

При реакцията между съединение с формула II и съединение с формула III, в която един от радикалите R, или R₂ е водород, а другият означава групата

-CO-N-R, I ³N0 за която значенията са посочените погоре в подточка а), и X означава -ОН, предпочитани разтворители са например диметилсулфоксид, хексаметилфосфотриамид, диметилацетамид или за предпочитане диметилформамид; предпочитани основи са орга ничните, например триетиламин или диизопропил етиламин, и предпочитаното времетраене на реакцията е приблизително от 1 до 12 h.

При реакцията между съединение с формула II и съединение с формула 111, в която единият от радикалите R₍ или R₂ е водород, а другият означава групата

-CO-N-R,

I ³ v ^NO за която значенията са посочени по-горе в подточка а), и X е халогенен атом или друга отцепваща се група, например 2,4,5-трихлорофенокси или сукцинимидо-N-okcH или имидазолил, предпочитани разтворители са например диметилформамид или пиридин; предпочитани основи са например диизопропилетиламин; предпочитаната температура е приблизително от 0° С до 25°С и предпочитаното времетраене на реакцията е приблизително от 2 до 10 h.

При реакцията между съединение с формула II и съединение с формула III, в която единият от радикалите Rj или 1% означава водород, а другият е групата -CO- (CH₂)m R₄, която има значенията, посочени по-горе в подточка b, X представлява или -ОН или халоген, или друга отцепваща се група, предпочитаните разтворители са например диметилсулфоксид, хексаметилфосфотриамид, диметилацетамид или за предпочитане диметилформамид; предпочитаните основи са органичните, като триетиламин или диизопропилетиламин, и времето за протичане на реакцията е приблизително от 2 до 24 h.

При реакцията между съединение с формула II и съединение с формула III, в която R, и 1^ са еднакви и двата радикала представляват водород или и двата са С₁₆алкилова група, незаместена или заместена с халоген, хидрокси или С, ₆ алкокси група, и X означава халоген или друга отцепваща се група, предпочитаните основи са както органичните, така и неорганичните, например триетиламин или диизопропилетиламин, или натриев карбонат, или бикарбонат, предпочитаните разтворители са например етилов алкохол, бензен, диметилформамид, пиридин, диметилацетамид, хексаметилфосфортриамид, предпочитаната температура е стайната и продължителността на реакцията - около 18 h. Аналогични условия, но с прибавяне на кондензиращо средство, са предпочитаните при осъществяване на реакцията между съединение II и съответното съединение III, в което X означава -ОН, предпочитаното кондензиращо средство е дицикдохексилкарбодиимид, а предпочитаният разтворител - диметилформамид.

Съединенията с формула II са известни или могат да се получат по познати методи от известни съединения, виж например Агсатопе et. al., Gazzetta Chim. Ital., 97, 1097, 1967.

Съединенията c формула Ill са също известни съединения или могат да се получат по познати съединения чрез реакции, описани в органичната химия вж, например J.Med. Chem., 9,882, 1966 u 25, 178, 1982.

Получаването на сол на съединението с формула 1, както и добиването на свободно съединение от негова сол може да се извърши по обичайните стандартни методи.

Известни способи, например фракционна кристализация или хроматография, могат също да се прилагат за разделяне на смес от изомери с формула 1 на отделните изомери.

Новите съединения с формула I, получени по описаните методи, могат също да се 25 пречистят по обичайните начини, например колонна хроматография върху силикагел или алуминиев окис и/или чрез прекристализация от органичен разтворител, например нисш алифатен алкохол, например метилов, етилов или изопропилов алкохол и диметилформамид.

Съединенията съгласно изобретението могат да намерят приложение като антинеопластични и противовирусни средства. Поспециално те показват цитостатични свойства по отношение на туморни клетки, поради което могат да се използват например за задържане растежа на различни тумори, например карциноми, например карцином на гърдата, карцином на белия дроб, на пикочния мехур, на дебелото черво, на яйчниците и ендометрални тумори. Други неоплазии, при които съединенията от изобретението могат да намерят приложение, са например саркоми, например меки тъканни и костни саркоми, както и при 5 хематологични злокачествени изменения например левкимия. На следващата таблица са посочени данни от изпитания in vitro за противотуморна активност на съединенията от изобретението β- [1-метил-4-[ 1 -метил-4-[ 1 10 метил-4- [4-М,М-бис(2-хлоро-етил)амино-бензен-1 -карбоксамидо] -пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо]-пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид (вътрешен код FCE 24517) и β- [1-метил-4-[1-метил-4-[115 метил-4-[4-Ц,Ц-бис(2-хлороетил)-аминотиофен-2-карбоксамидо]пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо]-пропионамидин хидрохлорид (вътрешен код FCE 24690) в сравнение с дистами20 цин А, е най-близко по структура и същевременно широко проучено и известно съединение. Противотуморната активност in vitro се проучва чрез изследване на цитотоксичността върху миши L 1210 левкимични клетки, върху L-ΡΑΜ резистентни левкимични клетки и върху PSBB левкимични клетки, както и върху Hela клетки. Клетките се получават от тумори наживо и се отглеждат в клетъчни култури. Клетките се използват до десети пасаж. Цито30 токсичността се определя чрез преброя-ване на преживелите клетки след третиране в продължение на 4 h и 48 часов растеж в свободна от изпитваното съединение среда. За Hela клетките се използва тестът, описан в 35 Cancer Chemother. Pharmacol. 1:249 - 254, 1978.

Процентът на растежа на клетките в третираните култури се сравнява с този на контролните. LD_J0 стойностите (дозата, инхибираща 50% от растежа на клетките, в сравнение с 40 контролите) се изчислява въз основа на кривите доза - реакция.

Таблица

Съединение	LD_J0 (мкг/мл)
L1210'¹’	L121O/1PAM⁰’	Р388^<2’	Hela'³’
Дистамицин А	198	136	25	3.9
FCE 24517	0.985	0.430	0.21	0.014
FCE 24690	1.365	0.985	0.22	0.037

1) Цитотоксичност, отчетена след третиране в продължение на 4h

2) Цитотоксичност, отчетена след третиране в продължение на 48 h;

3) Тест за инхибиране на колонията, проведен след 24-часово третиране.

Съединенията от изобретението показват също така забележителна ефективност при възпрепятстване на репродуктивната активност на патогенни вируси и предпазват тъканните клетки от вирусни инфекции.

Например съединенията са активни срещу ДНК вируси като херпеси, например херпес симплекс и херпес зостер, вируси virus vaccinia, РНК вируси, например Rhinovirus u Adenoviruses, както и срещу ретровируси, например саркома вируси, например миша саркома вирус и левкимични вируси, например Friend leukemia virus. Например херпесни, coxsackie и дихателни syncytial viruses, се изпитват в течна среда, както следва. Серийни двукратни разреждания на съединенията от 200 до 1.5 pg/ml се разпределят в две повторения по 0.1 ml/кладенче в микроплатки с по 96 кладенчета за тъканни култури.

По 0.1 ml/кладенче се добавя веднага от клетъчна суспензия (2 χ 10⁵ клетки/ml), заразена с около 5 х 10'³ TCLD_J0 от вирус/ клетка. След инкубиране в продължение на 3 до 5 дни при 37°С в среда на СО₂ (5%) клетъчните култури се отчитат чрез микроскопско наблюдение, при което се определя минималната инхибираща концентрация (MIC). MIC е минималната концентрация, която осигурява намаляване на цитопатичния ефект в сравнение със заразените контроли.

Съединенията от изобретението могат да се прилагат по обичайните начини, например парентерално, чрез венозни инжекции или инфузии, интрамускулно, подкожно, външно или през устата.

Дозата зависи от възрастта, от теглото и от състоянието на пациента, както и от начина на приложение.

Например подходяща доза за възрастни хора може да бъде приблизително от 0.1 до 200 - 250 mg 1 до 4 пъти на ден.

Фармацевтичните състави съгласно изобретението съдържат като активно вещество съединение с формула I заедно с един или повече пълнители, приемливи за фармацевтичната практика.

Фармацевтичните състави съгласно изобретението обикновено се приготовляват по обичайните начини и се прилагат във фармацевтично подходяща форма.

Например разтворите за интравенозно инжектиране или инфузиране могат да съдържат като носител стерилна вода или по-добре те могат да са под формата на стерилен воден изотоничен солев разтвор.

Суспензии или разтвори за мускулно приложение (инжектиране) могат да съдържат заедно с активното вещество и фармацевтично приемлив носител, например стерилна вода, маслинено масло, етил олеат, гликоли като пропиленгликол и при желание подходящо количество лидокаин хидрохлорид.

При формите за външно приложение например кремове, лосиони или пасти за използване в дерматологичната практика, активното вещество може да се смеси с обичайните маслени или емулгиращи пълнители.

Твърдите форми за приемане през устата, например таблетки и капсули, могат да съдържат заедно с активното вещество и разредители, например лактоза, декстроза, захароза, целулоза, царевично нишесте и картофено нишесте; смазващи вещества като силициев двуокис, талк, стеаринова киселина, магнезиев или калциев стеарат и/или полиетиленгликоли; свързващи вещества например видове нишесте, арабска гума, желатин, метилцелулоза, карбоксиметилцелулоза, поливинилпиролидон; дезагрегиращи вещества, например нишесте, алгинова киселина, алгинати, натриев нишестен гликолат; ефервесцентни смеси; оцветители; подсладители; омокрящи средства, например лецитин, полисорбати, лаурилеулфати и други нетоксични и фармакологично неактивни вещества, използващи се при формулирането на фармацевтичните препарати. Фармацевтичните препарати се получават по известни начини, например чрез гранулиране, смесване, таблетиране, поставяне на захарно или филмово покритие и Други.

Изобретението се отнася и до метод за лечение на тумори и вирусни инфекции при пациенти, нуждаещи се от такова, състоящ се в прилагане на състав съгласно изобретението. Следващите примери поясняват, но не ограничават изобретението.

Съкращенията ДМФ и 4MS0 означават диметилформамид и съответно диметилсулфоксид.

Пример 1. β-[1-метил-4-[1-метил-4-[1метил-4- [-(N-метил-N’-нитрозоуреидо-бснзен)-1-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо]пирол-2-карбоксамидо] -пирол-2-карбоксамидо]пропионамидин,хидрохлорид.

Разтвор на 0.1 ml триетиламин в I ml диметилформамид се прибавя в продължение на пет min при разбъркване към разтвор на 0,41 g N-деформил дистамицин в 2.5 ml ДМФ при стайна температура в среда на азот. След 15 min на малки порции се прибавят 0.17 g 4(Ν-Ηπτρο3θ-Ν—метилуреидо) бензоена киселина и 0,16 g дициклохексилкарбодиимид. Реакционната смес се разбърква два часа и се прибавя 25 ml етилов етер. Твърдата фаза се отделя чрез филтриране и се пречиства чрез хроматографиране върху силикагел със смеси от етилацетат, метанол и оцетна киселина, при което се получават 0.175 г от съединението от заглавието с т.т.205 - 210°С (с разлагане) (от изопропанол).

FD MS: m/z 572 /6, (M-C₂H₂N₂0₂)⁺ /; 555 /7.5, (M-NH₃-C₂H₂N₂0₂ ⁺ /;502 (100)

PMR (DMSO-d₆) δ : 10.90 (широк сигнал, 1 Η); 10.31 (s, 1 Η)} 9.99, 9.92 (s,2H); 8.97. 8.63 (широк сигнал, 4Н),; 8.22 (t,J=5.5 Hz, 1 Η); 7.97, 7.86 (два дублета, J=8.8 Hz, 4H); 7.32, 7.24, 7.18, 7.11, 7.06, 6.94 (широк сигнал, 6Н); 3.84, 3.83, 3.80 (s, 9Н); 3.48 (m, 2Н); 3.17 (s, ЗН); 2.60 (т, 2Н).

По аналогичен начин може да се получи съответното Ν’- (2-хлоро-етил) -N’-нитрозоуреидо бензоилно производно на N-деформилдистамицин, т.е. съединението Р-[1-метил-4[метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [4-(Ν’-(2хлоро-етил-N ’-нитрозоуреидобензен) -1 -карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид с т.т. 182°С с разлагане.

MS-FD: М⁺ (707); М⁺ -17 (690); М³⁰-70 (637);

PMR (DMSO-d₆) δ : 2.39 (t, 2Н); 3.50 (dt,2H); 3.69 (t,2H), 3.79 (s,3H); 3.85 (s,3H); 3.89 (s,3H) (s,3H); 4.19 (t, 2H); 6.89 - 7.25 (m,8H); 7.88 (m, 2H); 9.01 (b, 4H); 9.92 (s,lH); 9.94 (s,lH); 10.06 (s, 1H).

UV (EtOH 95%; C = 0.00172 %):

Xmax ε

240 30.294

310 41.587

Пример 2. β-[1 -метил-4- [1 -метил-4- [1метил-4-(4-^^бис(2-хлороетил)аминотио фен-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо]-пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин, хидрохлорид.

Първи етап. Междинното съединение 4^^-бис-(2-хлоретил)]-аминотиофен-2-карбоксилна киселина.

За изходно съединение се използва метил4-нитротиофен-2-карбоксилат (1.74 g), който се редуцира с цинк и метанолов разтвор, наситен с хлороводород [съгласно Can. J.Chem., 44, 2888 (1966) за редуциране на 5-нитротиофеново производно] и се получават 0.90 g метил-4аминотиофен-2-карбоксилат с т.т. 81-82⁰С (от диизопропилов етер).

g студен етиленов окис се въвежда в разтвор на 0.9 г метил-4-аминотиофен-2-карбоксилат в 12.5 мл 40%-на водна оцетна киселина при 5°С и разбъркване. Сместа престоява една нощ при стайна температура в плътно затворен съд, концентрира се до малък обем и след това се разрежда с 25 ml вода. Прибавя се твърд натриев бикарбонат и сместа се екстрахира с етилацетат. След изпаряване на органичния разтворител се получават 1.3 g метил-4-[Ν,Νбис- (2-хидроксиетил) ] -аминотиофен-2-карбоксилат като светлокафяво масло, което се втвърдява при стоене. Т.т. 68-60°С (от етилацетат-хексан 60/40).

Бис-хидроксиетиламиновото производно, получено по-горе (1.3 g), се разтваря в 1.96 ml фосфорен оксихлорид и сместа се кипи 45 min. След изпаряване под вакуум тъмният остатък се обработва с 7.75 ml концентрирана хлороводородна киселина при 100° , като при тези условия се държи 3 h. Сместа се охлажда, прибавя се 21 ml студена вода и полученият разтвор се екстрахира с етилацетат. След изпаряване на органичния разтворител и пречистване на твърдия остатък чрез хроматографиране върху силикагел и елуиране със смес от етилацетат - метанол се получава 0.49 g 4/N,N-6nc(2-xaopoeTHa) /-аминотиофен-2карбоксилна киселина с т.т. 135-137°С (от бензен - хексан 60/40);

El/MS: m/z 267 (11,М⁺); 218 (100); 63 (57); PMR (CDCL₃) δ : 9.50 (широк сигнал, 1Н); 7.45 (d, J=2.3 Hz, 1Н); 6.30 (d, J=2.3 Hz, 1H); 3.63 (s,8H).

Втори етап. Съединението от заглавието на примера. Разтвор на 0.1 ml триетиламин в 0.5 ml ДМФ се прибавя към разтвор на 0.45 деформил дистамицин дихидрохлорид в 4.5 ml

ДМФ при стайна температура, и в атмосфера на азот. Към сместа се прибавят на малки порции 0.23 g 4-[1Ч,М-бис-(2-хлороетил)]аминотиофен-2-карбоксилна киселина и 0.77 g дициклохексилкарбодиимид. Получената смес се разбърква една нощ, след това се филтрира и под вакуум се изпарява до сухо. Твърдият остатък се пречиства чрез хроматографиране върху колона със силикагел, като се елуира със смес от етилацетат и етанол (9:1 и 8:2 по обем), при което се получават 0.22 г от съединението от заглавието с т.т. 199-204°С (след прекристализиране от изопропилов алкохол);

FD-MS: m/z 703 МН⁺; PMR (DMSO-d₆) δ : 10.28 (широк сигнал, 1Н); 9.94, 0.98 (s,2H); 8.9-8.3 (широк сигнал, 4Н); 8.24 (t, J=5.5 Hz, 1Н); 7.67, 6.44 (два дублета, J=1.6 Hz, 2H); 7.24 7.18, 7.07, 7.04, 6.92 (d, J=1.8 Hz, 6H); 3.85, 3.83, 3.79 (s, 9H); 3.8 - 3.6 (m, 8H); 3.47 (m, 2H); 2.57 (m,2H).

По аналогичен начин могат да се получат следните съединения:

β- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [4[Ν,Ν,-бис) 2-хлороетил)аминоимидазол-1-метил-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо/ пирол-2-карбоксамидо] -пропионамидин хидрохлорид;

β- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [5[М,М-бис-(2-хлороетил)]-аминоимидазол-1метил-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид;

β- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [4(М,М-бис(2-хлороетил)аминотиазол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид;

β- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [5[М,М-бис(2-хлороетил)аминотиазол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид.

Пример 3. β-/1-метил-4-/1-метил-4-/1метил-4-(4-1Ч,М-бис(2-хлороетил амино бензен1 -карбоксамидо /пирол-2-карбоксамидо/пирол2-карбоксамидо/пирол-2-карбоксамидо/пропионамидин хидрохлорид.

Разтвор на 0.195 g натриев бикарбонат в 3 ml вода се прибавя към охладен разтвор на 0.4 g деформил дистамицин в 21 ml етанол. Към тази смес на капки се прибавя разтвор на

0.32 g 4-1^,|Ч-(2-хлороетил)аминобснзоил хлорид в 3 ml бензен. Сместа се разбърква три h при 5°С и след това дванадесет часа при стайна температура. След изпаряване под вакуум се получава твърд остатък, който се хроматографира върху колона със силикагел и се елуира със смес от хлороформ-метанол (9:1 и 7:3 по обем), при което се получават 0.22 g от съединението от заглавието с т.т. 295°С (с разлагане) (от изопропилов алкохол и етилов етер).

FD-MS: m/z 697 (34,ΜΗ³⁰); 679 (100, M-NHj);

PMR (DMSO-d₆) δ: T=50°C; 9.91 (s, 1H); 9.82, 9.79 (s,2H); 8.94, 8.61 (широк сигнал, 4H); 8.11 (t, J=5.5 Hz, 1H); 7.85 6.82 (два дублета, J=8.9 Hz, 4) 7.26, 7.20 7.15, 7.07, 7.05 6.94 (d, J=l,6 Hz, 6H); 3.85, 3.84, 3.81 (s, 9H); 3.78 (s, 8H); 3.51 (m, 2H); 2.64 (t, J=6.6 Hz, 2H).

По аналогичен начин се получават следните съединения:

β-[1-метил-4-[1 -метил-4-[1-метил-4-[3 -1Ч,М-бис(2-хлороетил) амино-бензен-1-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид с т.т. 170°С (с разлагане);

MS-FD:M⁺-17(679); М³⁰-70 (626); М⁺-2 (СН₂СН₂С1) (571); PMR (DMSO-d₆) δ : 2.63 (t,3H); 3.35 - 4.00 (m,19H); 6.80-7.40 (m, 10H); 8.20 (t,lH); 8.88 (b, 4H); 9.90 (1.1H); 9.94 (s, 1H); 10.15 (s,lH).

UV (EtOH 95%: C = 0.003107%): λ max ε

235 35.896

262 35.309

310 39.200 β - [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- ] 1 -метил-4- [4оксиранкарбонил-амино-бензен-1 -карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид;

β [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [3оксиранкарбонил-амино-бензен-1 -карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид;

β -[1-метил-4-[1 -метил-4-[1 -метил-4[4- [ 1 -азиридин) карбониламино-бензен-1 карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2карбоксамидо]пирол-2-карбокс8 амидо] пропионамидин хидрохлорид;

β - [1-метил-4-[1-метил-4-[1 -метил-4[3-[1(-азиридин) карбониламино-бензен-1карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] -пропионамидин хидрохлорид.

Пример 4. Таблетки, всяка с тегло по 0.250 g и съдържаща по 50 mg от активното вещество, могат да се получат, както следва.

Състав за 10 000 таблетки със следното съдържание в g:

β-[1-метил-4-[I -метил-4-[1 -метил-4[4М,М-бис(2-хлороетил)амино-бензен-1-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин

Хидрохлорид	500
Лактоза	1 400
Царевично нишесте	500
Талк на прах	80
Магнезиев стеарат	20
β - [ 1 -метил-4- [ 1 -метил·	-4/1-метил-4-/4-

N, N-бис (2-хлороетил) амино-бензен-1 -карбоксамидо] -пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] -пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид, лактозата и половината от царевичното нишесте се смесват. След това сместа се прекарва през сито с отвори 0.5 mm. Царевично нишесте (10 g) се суспендира в топла вода (90 ml) и получената паста се използва за гранулиране на праха. Гранулатът се суши, надробява се чрез прекарване през сито с размери на 1.4 mm отворите, прибавят се останалите количества от нишесте, талк и магнезиев стеарат, смесва се внимателно и се таблетира.

Пример 5. Капсули с вместимост 0.200 g и съдържащи по 20 mg от активното вещество могат да се получат по следния начин.

Съставът е за 500 капсули и има следното съдържание в g:

β - [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [4Ν,Ν-бис(2-хлороетил) амино-бензен-1 -карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо/пирол-2-карбоксамидо/пропионамидин хидрохлорид 10

Лактоза80

Царевично нишесте5

Магнезиев стеарат5

Тази смес може да се капсулира в твърди 5 желатинови капсули, състоящи се от по две части, като се дозират по 0.200g за всяка капсула.

Пример 6. Инжекционен разтвор за мускулно приложение, съдържащ 25 mg/ml

Инжекционен фармацевтичен състав може да се получи, като се разтвори 25 g β[ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [ 1 -метил-4- [4-Ν,Ν-/ бис (2-хлороетил) аминотиофен-2-карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-кар15 боксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин хидрохлорид в стерилен пропиленгликол (1000 ml) и се разфасова в ампули от 1 до 5 ml.

Claims

20 Патентни претенции

1. β -[1-метил-4-[1-метил-4-[1-метил-

4,4- [М,1Ч-бис(2-хлороетил)амино-бензен-1карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пирол-2-

25 карбоксамидо] пирол-2-карбоксамидо] пропионамидин и неговите фармацевтично приемливи соли.
2. Съединение съгласно претенция 1, което е под формата на хидрохлоридна сол.

30
3. Фармацевтичен състав за получаване на противотуморен или противовирусен ефект, съдържащ като активно вещество противотуморно ефективно количество или противовир .усно ефективно количество от съединение

35 съгласно претенция 1 или негова фармацевтично приемлива сол и фармацевтично приемлив носител и/или разредител.
4. Метод за лечение на тумори, състоящ се в прилагане на противотуморно ефективно

40 количество от съединението съгласно претенция 1.
5. Метод за лечение на вирусни заболявания, състоящ се в прилагане на противовирусно ефективно количество от съединението

45 съгласно претенция 1.