BG60793B2

BG60793B2 - Средство и метод за лечение на катаракта

Info

Publication number: BG60793B2
Application number: BG098554A
Authority: BG
Inventors: Bruno Silvestrini; Leandro Baiocchi
Original assignee: Aziende Chimiche Riunite Angelini Francesco A.C.R.A.F. S.P.A.
Priority date: 1981-11-27
Filing date: 1994-02-24
Publication date: 1996-03-29
Also published as: GB2110532A; YU133882A; US4451477A; IT8149790A1; JPH0368006B2; JPS5892612A; IT1189052B; IT8149790A0; GB2110532B

Abstract

Изобретението се отнася до бендазак или (1-бензил-1н-индазол-3-ил)-оксиоцетната киселина, която, когато се прилага в подходяща форма, за да се достигнат терапевтични тъканни нива, определя намаляване на катаракта. По-специално лизиновите соли на бендазака са подходящи за лечение на катаракта, като определят съответни тъканни нива както след перорална употреба, така и при третиране на окото. Изобретението се отнася и до химико-физичните характеристики на солите на бендазака и методите за неговото получаване. 7 претенции

Description

Катарактата представлява помътняване на кристалина, едно тяло с форма на леща, разположено между предната камера и стъкловидното тяло на окото. Кристалинът събира светлинните лъчи и ги фокусира върху ретината, където се улавят и предават на мозъка под формата на зрителен сигнал. Катарактата е свързана с намаляване на зрителната способност, която при крайните степени води до слепота. За да се подчертае медицинското и социално значение на тази болест, достатъчно е да се напомни, че старческата, най-разпространената катаракта, засяга 4,6% от населението между 52 и 64 години, 18% от това между 65 и 74 години и 46% от това между 75 и 85 години (Κίηΐ е! а1., 1978).

Кристалинът е обвит в капсула и съдържа клетки във формата на нишки; главната му съставка е прозрачен протеинов гел, който има същата функция, както стъклото при изкуствените лещи. С възрастта или под влиянието на различни фактори (диабет и други смущения в обмяната на веществата, травми, лъчите X, отровни вещества, включително и някои лекарства и т.н.) кристалинът потъмнява, загубвайки своята прозрачност. Досега се считаше, че тези алтерации (промени) обикновено са необратими. Единственото възможно лечение на катарактата беше хирургическото отстраняване на кристалина и заместването му с външни или вътрешни изкуствени лещи, т.е. имплантирани вътре в окото (Иеууаз, 1980). Благоприятните ефекти от прилагането на някои фармакологични средства досега само са забавяли протичането на катаракта. Такъв е случаят например с Каталин или 1-хидрокси-5-оксо-5-пиридо(3,2-а)-феноксацино-3-карбоксилна киселина (НауазМ е! ак, 1979) и на Аспирина или ацетил-салициловата киселина. Въздействието на това съединение е сведено до намаляване на плазматичните нива на триптофана (СоШег и ЗЬагта, 1980) или до задържане на о-дифенолоксидата (РгаЬЬакагап, 1981).

Проведените през последните години проучвания показват, че помътняването на кристалина протича едновременно с денатурирането на съдържащите се в него прозрачни протеини (ϋβνχοη, 1980). При катарактата се увеличава образуването на макромолекули с големи размери, съставени от агрегати, образувани от групи молекули, свързани помежду си с дисулфидни връзки, които имат тенденция да се разкъсват. Тези връзки имат ковалентен произход и могат да бъдат разделени под влиянието на протеолитни ензими, физиологично налични в тъканите. При вкарването на тези ензими се възстановява свойството на кристалина да запазва своята естествена прозрачност, въпреки че непрекъснато е изложен на въздействието на външни и/или вътрешни агенти, предизвикващи денатуриране и присъединяване на протеините, които съдържа. Помътняването на кристалина се появява, когато признаците на денатурирането се проявят с изключителна интензивност в сравнение със защитните свойства на ензимите, които съдържа. Във връзка с това възниква идеята за употреба на специални ензими при лечението на катарактата. Все пак тя е трудно осъществима поради това, че химичните елементи трудно преминават през биологичните мембрани, а при сегашното положение на науката е трудно да се произведат достатъчно специфични ензими в сравнение с посочените по-горе протеинови агрегати в кристалина.

Основната идея на изобретението е да се използва такова вещество, което да забави протеиновото денатуриране на кристалина, водещо до неговото помътняване; по този начин се позволява на естествените ензими, намиращи се в тази тъкан, да въздействат съответно на агрегатите, които вече са се образували. Целта е да се подобри съотношението между ензимните системи за защита на кристалина и същността на явлението протеинова агрегация, като се предполага, че по този начин теоретически е възможно да се постигне физиологично намаляване на катарактата.

За да се осъществи тази идея, е използван натрупаният опит от проучванията, правени от дълго време върху разграждането на белтъчните вещества и върху възможността това да се избегне, като се прилагат лекарствени средства срещу разлагането. Тези проучвания показват, че някои противовъзпалителни лекарства притежават и антиденатуриращо въздействие върху протеина (за справка по този въпрос да се видят ΜΐζιικΗϊπιβ, 1968 и Ξϊΐνεκίτίηί, 1968). Веществата са все пак много неспецифични и много токсични, за да се използват по този начин; освен това извърше2 ните проучвания върху ацетилсалициловата киселина показват, че тя забавя развитието на катарактата, но не води до нейното намаляване (СотПег и ЗНагта, 1980). Потенциално подходящо за употреба фармацевтично средство е Бендазак, притежаващ много специфично антиденатуриращо въздействие върху някои белтъчни вещества в кръвта (8ί1νε$ίπηί е1 а1. 1969, 1969а и 1970). Не е изяснено обаче дали това вещество въздейства и върху протеините на кристалина и дали може да се приема през устата (δίΐνεχίπηϊ е1 а!., 1969).

Предшестващо състояние на техниката

Бендазакът е предмет на искането за италиански патент № 19723 от 29 август 1966 г. и по-късно заявен в много други страни, включително и САЩ. В 1Т 1043762 и υδ 3470194 се цитират антиденатуриращите свойства на Бендазака, но не е посочено лечебното му въздействие върху катарактата.

Не са известни други антикатарактни съединения, подобни на Бендазака.

ПРИМЕРНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Опити ΐη νίίτο - Проучването се провежда както върху хомогенат на кристалина, така и върху необработени кристалини. Помътняването на този материал се получава чрез загряване. За тази цел се прилага метод, вече използван предварително за проучването на протеините в кръвта (δΐΐνεδίπηΐ е! ак, 1968; δΐΐνεϊίπηΐ е1 ак, 1970), с някои промени, описани по-долу.

За проучването на хомогенатите се упот10 ребяват пресни кристалини от плъхове, които се освобождават от капсулата, потопени във фосфатен буфер (рН 7,5; 0,1 М) в обемно съотношение 15:85 и след това хомогенизирани. След центрофугиране (10 πιΐη при 4000 об.) супернатантата се събира и се разтваря допълнително 1:1 с посочения по-горе фосфатен буфер или такъв, съдържащ бендазак с различни концентрации. Така получените разтвори се загряват при 60°С за 20 πιΐη, като след това се измерва денатурирането по нефелометричен път. Получените резултати са изложени в таблица 1; с цел за сравнение са изнесени също и стойностите, получени с ΒδΑ (албумин или кръвен серум на вол).

Таблица 1

Предпазно въздействие на Бендазак върху денатурирането при загряване на хомогенат на кристалина и на ΒδΑ

	Процентно денатуриране Моларна концентрация на Бендазак
10’	5 х 10⁴	10 ⁴
Хомогенат на кристалина	68	32	18
ΒδΑ	60	47	12

Получените резултати показват, че Бендазакът предотвратява денатурирането при нагряване на хомогената на кристалина и че този защитен ефект е подобен на получения от ΒδΑ. Опитът се повтаря, като се използват различни соли на Бендазак, включително и тези на лития, натрия, калия, амоняка, органични основи (като етилендиамина, пиперазина и диизопропиламина) и лизина. При еднаква концентрация всички соли оказват върху хомогената на кристалина антиденатуриращ ефект, по-висок от този на Бендазак. Опитът показва, че активната съставка е Бендазакът.

Необработеният (чистият) се проучва, използвайки пресни говежди кристалини, които се оставят по за 2 Ь в описания фосфатен буфер в чист вид, или такъв, съдържащ Бендазак с различни концентрации. Кристалините след това се загряват при 50°С за 120 ιηίη, процедура, при която се получава видимо помътняване, определящо се в субкапсулната област. Степента на помътняването се оценява от специалист, който използва скала от 0 до 4 точки. Получените резултати са изложени в таблица 2.

Таблица 2

Предпазната активност на Бендазак върху помътняването при загряване на волски кристалин.

Без загряване Със загряване

Степен на помътняване

Моларни концентрации на Бендазака 0 10 ² 10³ 10⁴ ++++ + ++ +++

Бендазакът показва протективен ефект върху опитната катаракта и при концентрации по-високи от тези, които са намерени за 25 активни в предишния експеримент. Опитът се повтаря, използвайки цитираните по-горе различни соли на Бендазак и в този случай при еднакви моларни концентрации също се получават по-добри резултати от тези, наблюдава- 30 ни при чистия Бендазак.

Изследвания при перорален прием на лизиновата сол на Бендазака при хора. Известно е в литературата, че приемането през устата на Бендазак при човека е относително рядко. 35 След 8-дневен прием на Бендазак с нарастващи дози, които се движат между 150 и 900 т£ дневно, се забелязва нарастване в кръвните нива до 8 шс£ (δίΐνεχίπηΐ е1 ак, 1968), които са много ниски, за да имат терапевтична стойност. 40 Известно е, че лизиновата сол на Бендазака се абсорбира по-добре от човешкия организъм, отколкото чистия Бендазак. Оказва се, че тази сол на лизина е дихидрат. Както е показано (табл. 3), след еднократна орална употреба на 45 500 т£ от лизиновата сол на Бендазак, отговарящи на 303,8 гп£ Бендазак, средната кръвна концентрация, намерена при 6-ма доброволци 2 Ь след поемането е 30 тс^/тк при подобни условия кръвните нива, получени с 50 300 т£ чист Бендазак, са 8 ту^/тк Тези резултати показват, че лизиновата сол на

Бендазак е подходяща за получаване на ефективни тъканни концентрации.

Проучване на антикатарктната активност при човека - Първият опит се провежда върху 20 пациента с различни видове катаракти (кортикална, кортиконуклеарна, задна субкапсуларна). Анамнезата показва тенденция към бързо влошаване на катарактата. Изследва се зрението: проверява се чувствителността (рефракция) и се прави биомикроскопия, като от изследователя се изисква да направи общо заключение. Изследванията се извършват преди започване на лечението, след 4 седмици и в края на лечението, когато същото продължава по-дълго време. Лизиновата сол на Бендазак се прилага при дози 1500 т£ (отговарящи на 911,5 Бендазак) дневно, разделени на три приема по време на ядене. Средната продължителност на лечението е 50,4 дни, като границите на продължителността е между 28 и 86 дни. Групата включва 11 жени и 13 мъже на средна възраст 59,5 (между 47 и 74) години. Ефектите от лечението са посочени в таблица 3; получените резултати при отделните пациенти са посочени в таблица 4. За удобство резултатите се обозначават като подобрение (+), задържане без промяна (0), влошаване (-).

Таблица 3

Обобщение на резултатите, получени при първия опит, проведен с лизинови соли на Бендазак при катаракта

Оценка	Зрение	Рефракция	Биомикроскопия и/или трансилюминация	Общо оце- няване
Подобрени (+)	18	10	14	18
Непроме-
нени (0)	6	13	10	5
Влошени (-)		1	-	1

При този експеримент лизиновата сол на Бендазак води до подобрение при по-голямата част от пациентите (10-18 според вида на оценяването), докато само един се е влошил. Относително по-малко положителни резултати са получени при 5 пациенти, които са болни и от диабет.

Опитът се повтаря при условия на двоен сляп опит, сравнявайки лизиновата сол на Бендазак с плацебо. Общо се използват 35 пациента, 19 от които се лекуват с плацебо и 16 - с лизинова сол на Бендазак. Методологията, използвана при този експеримент, е като описаната при първия експеримент, с изключение на времетраенето, което е винаги 4 седмици. Получените резултати са изложени на таблица 5.

Получените стойности при отделните пациенти са събрани в таблица 6.

Второто проучване потвърждава без съмнение, че прилагането на лизиновата сол на Бендазака има лечебен ефект върху катарактата.

При четирима пациенти Бендазакът накрая е даден под формата на колир, съдържащ 0,25% лизинова сол на Бендазак. Лекарството се прилага по три пъти дневно в продължение на 1 месец. И в тази група пациенти лечението води до явно намаляване на катарактата.

Изложените данни показват, че Бендазакът в чист вид или под формата на различ20 ни соли има защитно въздействие ϊη νϊΐτο по отношение на помътняването на кристалина. При човека лизиновата сол на Бендазак се оказа изключително подходяща форма за получаване на желания терапевтичен ефект, тъй като има добра резорбция при орално приложение. Освен това при пациенти, страдащи от катаракта, съединението води до намаляване на тази болест, както след перорално приемане, така и след прилагане директно в окото. Това откритие има изключително голямо значение за медицината, тъй като открива съвършено нови перспективи за лечението на катаракта.

Химия

За приготвянето на лизиновата сол на Бендазака се загрява, за предпочитане в етанол или водно-ацетонов разтвор, като се използват еквимолекулни количества от 1-бензил-индазол-3-ил) оксиоцетната киселина и съответната аминокиселина. При охлаждане солта кристализира с две молекули кристализационна вода. Получената сол може да се използва в чист вид (кристалохидрат) или да се изсуши под вакуум до получаване на постоянно тегло (безводна сол). Както хидратът, така и безводната сол с едната или другата активна форма на лизина, както и солта, получена от рацемичен лизин, намират приложение в различните фармацевтични форми.

Таблица 4

Данни отнасящи се до отделните пациенти, взели участие в първия опит, напрвен лизиновата сол на бендазака при катаракта м

ω а _ <и сб ό у со СО

ω Я со а _ I Я сб 05 ч

I Еч

ГО О ьо а рр си а у а у я я я я

Еч Еч Еч Еч 03 ф 05 03 ΌΌΌΌ сб сб сб сб а а а а + I + + + + + + О + + + О +ООО + + + + + + О ОО + + +ОС + + + + +ООООО +

О + + +О + +11 +О + + + ОО + +о +ОО +о + + + + + + +О + + + + + + О + +О + +ООО +

СО ООО СОМ· см юсоосомосхос^оо сосмо-сооо г> сисосососоюсосо еооом!>юс\2сог>с\зс\} а

ω си а а а ч Ф Ф

У Еч Еч ό си си >»о о О У У а а а а

03 05 05 си си си си а а сб сб сб а 03 р Ч 3 Ч 05 >5 Г*^ £*> <4 а ι 2 е?

-¾ ™< д ΙΌ Г-З годаоасбоооога у у а а

Еч Еч ДС! о о У У сиясиясбсбсбсба СбЕчСбЕчуь*УУЕч ф о.,ф сизохооко си §040

УУУООООУ а а а а а а ф фф · φ · φ ф си сисиа а, а о.си сбасбсбУсбУсбсб

ОИООООООО

.. . ..ЕчУУЕчУЕч&еа ч ф сио си<з о сихо сичз ό а ο о ^>г*>о къо к*5 ууоуооуоуоо

С^г-ЧСОЮсП СО СОЮЦЗСО£>£>0000 ООСОСОх-ЮСОМОСО МЮЮЮиз Ю СОСОСОСОСОСОСОСО со со £> £> ю с- ю ί> ιχο го онемя • · · · · >пнио см е

д яодоянео ммеч«чооечн еоочооеочонн • · · · ···« · · гчеон«чс>дняо тЧСМСОМЮ со £>0000 г-1 СМ СОМ ЮсСЗ£>0000 г-ЧСМСОМ г-Ч г-Ч гЧ т-Ч г-Ч т-Ч г-Ч г-Ч т-Ч т-Ч см см см см

Преглед на резултатите, получени при втория опит, проведен по техника двоен сляп опит” за проучване въздействието на бендазака върху катаракта

Заклю- чение	тЧ	см	СО тЧ	дЧ тЧ	со	см

й? 2
Р В	1	тЧ	СО	ч*	см	I
Ен 3 «
1 О
а_
И Ч
К К
5 α					см
о о	I	см	сп	о
К К				тЧ
РЗ о
1 8 а_
>о<ад	тЧ	см	СО	сп	г-	\|
Ф К
сц СТ
ω
N				о	СО	\|
ад	тЧ	СО	СМ	гЧ
ω
а
00
		—5-			ад
		ад			ад
	ЬЗ	ф		М	ф
	щ	ад		щ	ад
сО	ф	ф	ад	ф	ф
Й	СЦ	§	ад	а	'Ч	2
ад	ю	о	ф	о	о	о
ф	+ ο ο а ι	а	+ а	о а	ι а
я	ч	ад	о	ч	ад	о
о	о	ф	ч	о	ф	е
	и	ад	га	е	ад	3
ω
ад
а
ф
ϊτ· ф «ч		орвПшгц	•Ί	маеаднзд
1
с0
	ад	1		ад	\|
сО ад	ф Ч	£		ф ч	>5 25
_ сО	со	о	ад	то	о	ад
СО Е-<	адсо	ад	Ф со	ад со	ад	Ф со
ад ад	Кт-1	ад	&	ад т4	ад	а
	Е*	Еч	сО	е*	Е->	СЙ
Ч а>	а	а	ф	ех	а	ф
□§ со	о	О	ч	о	о	ч
РЧ Е-<	ад	ад	ад	ад	ад	§
				ч*	см
Ч	см	£>
О	тЧ
				о+	о
	04-	О
1 >>«
ад ад	СП			<0
φ то	гЧ
,ΐ=2 Щ

ТаЖлица 6

Данни отнасящи се до отделните пациенти, използвани за втория опит, проведен по техниката двоен сляп опит за проучване въздействието на бендазака върху катаракта

№	Име	Пол	Иид на катаракта	Лечение	Зре- ние	Реф- рак- ция	Био- микрс 3ΚΟΠΗί	Гранс- илжми- наци^	Заюпо- чение
	*
Ϊ		Р.А*	X	кортиконуклеарен	Плацебо	—	0
	4	Ь.О.С*	X	кортикален	Плацебо	+	+	0		+
	I	М.М.	X	кортиконуклеарен	Плацебо	—	—			—
	8	>.Р.	X	кортикален	Бендазак ь.	0	0			0
	ι	1.0.	X	кортиконуклеарен	Плацебо	—	—			—
	10	м.м.	X	кортиконуклеарен	Бендазак ь.	+	0	+	+	+
	4	з.м.	X	кортикален	Плацебо	0	0			0
	2	\|0.Р.	м	кортикален	Плацебо	—	0			—
	.3	\|1.ν.	X	кортикален	Бендазак	+	+	+		+
	4	8.А.		кортикален	Плацебо	-	0	—		—
	5		X	кортикален	Бендазак ь.	0	0	0	0	0
	1	σ.Α.	X	кортиконуклеарен	Бендазак ь.	0	0	-		-
	У	Р.В.	X	кортикален	Бендазак ь.	+	+	+		+
	8	<с.а.	X	кортиконуклеарен	Плацебо	—	0	—	—	—
	9	А.н.	X	коотикален	Бендазак ь.	+	+	+		+
	0		м	кортиконуклеарен	Плацебо	-	—			—
			м	кортикален	Плацебо	—	0			—
4			X	кортикален	Плацебо	—	0	—	—	—
	4	Кь.	X	кортикален	Бендазак ь	θ	+		+	+
	Ь	А.А»	X	кортикален	Плацебо	0	0	—		—
	б	Г.р.	м	кортикален	Плацебо	—	0			—
ί	7		X	кортикален	Бендазак ь.	+	+	+		+
ί	[8		м	кортикален	Плацебо	0	0	0	0	0
29		X	кортикален	Бендазак ь.	0	+	+	+	+
30	М.А.	м	кортиконуклеарен	Бендазак ь.	+	0		0	0
31	ЪА.	X	кортикален	Плацебо	0	—		—
32	• ь»с.	X	кортикален	Плацебо	0	0	—	—	—
33	».А.Ь.	X	кортикален	Бендазак ь.	+	+	+	+	+
34	в.А.	X	кортикален	Плацебо	0	—	—		—
35	>.в.	X	кортикален	Бендазак ь.	+	+	+		+
ге	Р.А.	X	кортикален	Бендазак ь.	0	0	—
37	С.М.	X	кортикален	Плацебо	—	0	—
38	А.М.	м	кортикален	Бендазак ь.	+	+	+		+
39	Т.Р.	X	кортиконуклеарен	Плацебо	—	—			—
40	Ρ.Ι.	X	кортикален	Бендазак Ь.	+	+	+		+

Съединението съгласно изобретението се приема перорално в подходящи фармацевтични форми, по-специално в комбинация с различни свързващи вещества, известни при производството на препарати за перорална употреба. Дозите между 0,3 и 1,5 β трябва да бъдат разделени за двукратен или многократен дневен прием.

Могат да се използват фармацевтични средства за перорална употреба, като таблетки и капсули; дозировката както на таблетките, така и на капсулите може да бъде общо 100500 т£.

Свързващите вещества, употребени при производството, са известни. При приготвянето на таблетки типичните свързващи вещества включват дезинтегриращи агенти (например нишесте), спойващи вещества (например магнезиев стеарат); при приготвянето на капсули могат да се използват стандартни желатинови капсули, съдържащи лекарственото вещество и разтворителя.

За директно прилагане в очите съединението може да се използва под форма на колир.

Следните примери илюстрират приготвянето на солта, предмет на изобретението.

Пример 1. Сол на Ь-лизина с (1-бензил-1 Н-индазол-З-ил) -оксиоцетна киселина (дихидрат)

В 100 т1 етанол се разтварят при загряване 12 £ (0,042 то1) (1-бензил-1 Н-индазол-З-ил)-оксиоцетна киселина и 6,2 £ (0,042 то1) Ь-лизин. Филтрира се на горещо, за да се отстранят онечистванията и се оставя за една нощ при стайна температура. Отделят се кристали, които прекристализират из етанол. Получават се 15 £ от посочената сол, отговарящи на добив 75,9%. Допълнително количество може да се получи от матерните луги чрез вакуум концентрация.

Продуктът има т.т. 178-51°С със загуба на кристализационна вода по време на загряването.

Пример 2. Солта на Ь-лизина, получена по метода, посочен в пример 1, се изсушава под вакуум (5-10 Тогг.) при 105°С докато достигне постоянно тегло. Също и в тази си форма има т.т. 178-51°С (с разлагане).

Claims

Патентни претенции

1. Съединение за лечение на катаракта, съдържащо Бендазак в подходяща фармацевтична форма за достигане на ефективни тъканни концентрации.
2. Метод за лечение на катаракта, състоящ се в приемане на Бендазак в подходяща фармацевтична форма за достигане на ефикасни тьканни концентрации.
3. Лизинова сол на Бендазак като терапевтично средство съгласно претенция 1.
4. Метод съгласно претенция 2 за перорално приложение на лизиновата сол на Бендазак в дневна доза от 300 до 1500 т£, разпределена в дву- или многократен прием на ден.
5. Метод съгласно претенция 2 за директно прилагане като очни капки под формата на колир, съдържащ от 0,1 до 1 % лизинова сол на Бендазак.
6. Лизиновата сол на Бендазак.
7. Метод за получаване на лизиновата сол на Бендазак, характеризиращ се с използването на еквимоларни количества на (1-бен20 зил- 1 Н-индазол-З-ил) -оксиоцетната киселина и лизин (основната аминокиселина), състоящ се в загряване в подходящ разтворител, за предпочитане етанол, ацетон или техни смеси

5 с вода и изкристализиране на солта при охлаждане и последващо сушене или филтриране без сушене.

Литература

10 1. Κίηϊ е» ак, Ат. I. Ор№Ьа1то1. 85, 28,

1978.

2. Меууаз Н.1., Оси1аг δίζε апд 8Ьаре, Ке£и1абоп ϋιιπηβ ϋενείορηιεηί. (едз., НПГег 8.К. апд 8Ье№е1д ).В.), 8рпп£ег-Уег1а£, Νεν/ Уогк,

15 рр 189-207, 1980.

3. НауазЬц Н. апд №з1нда, Т., ТЬе РоПа ОрШНа1тою£1са ,1аротса, Уок 30, Νο. 4, 1979.

4. Со»Пег, Е. апд ЗЬагте, Υ.Κ., Ьапсе», ί, 607, 1980.

5. РгаЬЬакагап, К., Ра»Но1о£у, 9, 928,

1981.

6. Оаузоп, Н., РЬузю1о£у οί »Ье Еуе, 41Ь Εόϊίϊοη, Асадепнс Ргезз, Νε\ν Уогк, рр 116-164, 1980.

7. М1гиз1ита, Υ., 1п: 1пПаттабоп, Ргос. ΙηΙ. 8утр., Во1о£па 1967. Едз., δΐΐνεχίπηΐ. В., Тига, 8. апд 8рес»ог, ХУ.О., Ехсегр1а Мед1са Роипдабоп, Атз»егдат, рр 37-43, 1968.
8. δΐΐνεχίπηΐ, В., 1п: 1пНаттаЬоп, Ргос. ίηί. 8утр., Вою£па 1967, Едз., δίΐνεχίπηϊ, В., Тига, 8. апд 8рес»ог, XV.С., Ехсегр1а Мед1са Роипдабоп, Атз1егдат, рр 26-36, 1968.
9. δϊΐνεχίπηϊ, В., СюН, V. апд ВигЬеп, 8., Ατζηείιη. РогзсЬ. 19, 30-36, 1969.
10. 8ϊ1νε3»πηϊ, В., Са1апезе, В., апд изтат, К., 1п: 1пНаттабоп ВюсЬепиз»гу апд ϋπΐ£ 1п»егасбоп., Ргос. Ιηί. 8утр., Сото, 1968. Едз., ВеюеШ, А., Ноиск, ТС., Ехсегр1а Мед. Роипдабоп, Атз1егдат, рр 283-288, 1969.
11. δίΐνβδίπηΐ, В., СаТапезе, В., 1лзс1ат, В. апд А1еззапдгоп1 А., Аггпет. РогзсЬ. 20, 250253, 1970.