BG61366B2

BG61366B2 - Използване на съединения на метокси алифатните киселини с индазол за получаване на фармацевтично средство за лечение на автоимунни заболявания

Info

Publication number: BG61366B2
Application number: BG098590A
Authority: BG
Inventors: Bruno Silvestrini
Original assignee: Angelini Ricerche S.P.A. Societa'consortile
Priority date: 1991-04-22
Filing date: 1994-02-25
Publication date: 1997-06-30
Also published as: DE69209128D1; EP0510748A1; ITMI911101A1; JP3056879B2; AU657524B2; SK278546B6; CA2066304A1; AU1488392A; DE69209128T2; ZA922740B; ATE135573T1; ITMI911101A0; US5278183A; CA2066304C; JPH0640915A; IT1253703B; CZ280613B6; KR920019350A; EP0510748B1; DK0510748T3

Abstract

1. Използване на съединение с формулаА-СН2-0-СRR,-COOR,,,в която А означава 1-бензил-индазол-3-ил, R и R, са еднакви или различни и означават Н или алкил с 1 до 5 въглеродни атома и R,,, е Н или алкил с 1 до 4 въглеродни атома, а когато R,,, е Н - използване на негова сол с фармацевтично приемлива органична или неорганична база за приготвяне на фармацевтично средство залечение на автоимунни заболявания.7 претенции

Description

Изобретението се отнася до използването на съединения на метоксиалифатните киселини с индазола за получаване на фармацевтично средство за лечение на автоимунни заболявания. В европейски патент А-0 382 276 е описано съединение с формула

A-CH₂-0-CRR'-COOR I в която А е 1 -бензил -индазол-з-ил, R и R’ еднакви или различни са Н или алкил с 15 въглеродни атома, R’” е Н или алкил с 1-4 въглеродни атома и когато R’” е Н -използване на неговите соли с фармацевтично приемливи органични или неорганични бази.

В цитирания патент се установява, че съединението от формула /1/ има структура, която е аналогична с тази на бендазак, като фармакологичният профил представя аналгетична активност, която отсъства при бендазака.

Установено е, че съединението с формула /I/ е ефикасно при лечение на автоимунни заболявания.

Известно е, че автоимунните заболявания включват широки групи от патологични характеристики на възпаления и разрушения на тъкани, причинени от нарушение на имунната система; от антитела срещу някои образувания на собствения организъм. Примери за системни заболявания от типа на автоимунните са: ревматоиден артрит, гломерулонефрит, тироидит на Хашимото, някои форми на хемолитична анемия, пурпурна автоимунна тромбоцитопения, автоимунен хепатит и диабет от първи тип.

Известно е, че при терапията на ревматоидния артрит, който е едно от най-разпространените автоимунни заболявания и поради това е най-добре изследваният, са използвани много противовъзпалителни нестероидни и стероидни лекарственни средства; някои съединения на златото; пенициламин, имунодепресанти и други. В частност някои ефекти, предимно симптоматични, могат да бъдат получени в острата фаза с множество лекарства, като найважните са постигнати със съединенията на златото и пенициламина, но последният не се прилага за по-продължителни периоди, защото води до различни токсични прояви.

На свой ред физиотерапията води до про5 дължителна ремисия само при около 15% от пациентите; намалява симптомите при 60-70% от пациентите; и при 15-20% от тях се налага прекъсване на лечението поради токсичността. Продължителността на ремисията след прекъс10 ване на физиотерапията е крайно променлива /1-18 месеца/, когато обичайното периодично възстановяване не е толкова силно и първоначалното болестно състояние при по-голямата част от пациентите изисква втори цикъл на 15 терапия. Много ревматолози предпочитат да продължат неограничено терапията за избягване на рецидив. След 3-6 години на продължилата или не терапия, повече от 50% от пациентите, на които отговарят първоначално 15%, трябва да прекъснат терапията поради рецидив или проявена токсичност. Следва да се проверява двигателната мускулатура при прекъсване на терапията, поради голяма продължителност, като на болните се прилага лабораторен тест.

Физотерапията е противопоказна за пациенти с нефропатия, дисфункция на черния дроб или прецедентни анамнези на хепатит /инфекциозен/ или хематологични смущения /Гудман & Гилман “Фармакологични бази на терапия”, седмо издание, Дзаникели, стр.651-652/.

Поради това все още е много актуално търсенето на лекарствени средства за стимулиране преустановяването на развитието и по възможност стимулиране на ремисия на ревматоидния артрит, или общо при автоимунните заболявания, особено без установени съществени токсични ефекти.

Изобретението се отнася до използване на съединение с формула

A-CHj-O-CRR’-COOR¹ I в която А е 1-бензил- индазол-3-ил, R и R’ еднакви или различни са Н или алкил с 15 въглеродни атома, R”’ е Н или алкил с 1-4 въглеродни атома или когато R”’ е Н- на неговите соли с фармацевтично приемлива органична или неорганична основа за получаване на фармацевтично средство за лечение на автоимунни заболявания. За предпочитане R”’ е Н, като R«R’- метил/съкратеното наимено20 вание F 2838 ще бъде използвано по-нататък за означаване на съединението, в което R”’,R и R’ имат посочените по-горе означения/.

Примери за автоимунни заболявания, които могат да се повлияят положително при лечението с лекарство, съдържащо съединение от формула /I/, а когато R е Н, съдържащо негова сол с фармацевтично приемлива органична или неорганична основа, са: ревматоиден артрит, глумерулонефрит, тириоидит на Хашимото, еритоматозен системен лупус, миастения гравис, автоимунна хематолитична анемия, пурпурна тромбоцитопения, автоимунен хепатит и диабет от първи тип. За предпочитане е лекарството съгласно изобретението да бъде лекарствен препарат, подходящ за приемане, ефикасно дозиран за лечение на автоимунни заболявания, съдържащ съединението с формула /I/ или негови соли с фармацевтично приемлива основа и поне едно фармацевтично приемливо инертно помощно вещество от подходящ конвенционален тип.

Примери за подходящи лекарствени форми за дозиране са таблети, капсули, дражета, гранули, разтвори и сиропи за орално приемане, помади; кремове и медицински пластири за външно приложение; супозитории за ректално приемане и стерилни разтвори за инжектиране; аерозоли и офталмологични форми. Цитираните лекарствени форми за дозиране могат да съдържат и други конвенционални компоненти като консерванти, стабилизатори, соли за регулиране на осмотичното налягане, емулсанти, подсладители, оцветители, ароматизатори, и други подобни.

Лекарственото средство за лечение на автоимунни заболявания съгласно изобретението може да съдържа и други фармакологично активни компоненти, които, приемани съпътстващо, са терапевтично подбрани при една отделна терапия.

Количеството на съединението с формула /I/ или неговите фармацевтично приемливи соли с органични или неорганични бази в лекарствената форма съгласно изобретението може да варира в широк интервал в зависимост от известни фактори. Например типът на автоимунното заболяване, което се лекува; сериозността на заболяването; частта от тялото на пациента; формата за дозиране; избрания начин на приемане; дозировката и ефикасността на избраното съединение от формула /I/.

Оптималното количество може лесно да бъде определено с рутинни процедури.

Ефективно количество на съединението от формула /I/ или неговите фармацевтично приемливи соли с органични или неорганични бази в лекарствен препарат за лечение на автоимунни заболявания съгласно настоящото изобретение е дозата от 0.01 до 100 mg/kg на ден. Например в случай на орално приемане се прилага таблетка от 0.3 до 1 g няколко пъти на ден, като при офталмологично прилагане на стерилен разтвор от 0.5 до 2%, също няколко пъти на ден.

Лекарственият препарат за лечение на автоимунни заболявания съгласно настоящото изобретение може да бъде получен съобразно известните химико-фармацевтични техники и включва операции като смесване, раздробяване, сгъстяване, разтваряне и стерилизация за постигане на желаната форма.

AF 2838 е изследван в експериментална фаза на автоимунното заболяване адювантен артрит, предизвикан у плъхове при въвеждане на адюванта на Фреунд. В процеса на този експеримент е изследвана предимно електрофорезата на кръвния албумин съгласно известните научни изследвания /Silvestrini В., Can.I.Biochem., loc.cit./, което показва, че при възпалителните заболявания редукцията на кръвния албумин е в областта на денатуриране.

AF 2838 е приложена при една диета от 0.5%, като тази доза осигурява кръвна концентрация на активното вещество, равно на 100 pg/ml. Тъй като не съществуват други лекарствени препарати, е показан един прост фармакологичен профил на AF 2838, съпоставим с ефективността на индометацина в доза 1 mg/kg. Това съпоставяне е удобно за сравняване на терапевтичния ефект и за оценяване способността на AF 2838 за потискане развитието на заболяавнето с установени параметри, като концентрацията на серумния албумин.

По-специално 0.05 ml суспензия /5 mg/ ml на М.Туберколозис/Н 37Ra-Difco/ в течния парафин /Мегск 7174/ се инжектира в задната дясна лапа на мъжки плъхове според Newbold В.В./Химиотерапия на артрити, предизвикани при плъхове чрез микобактериален адювант, Brit.Y.Pharmacol.21,127-136,1963.

Установено е, че обемът на лапата е станал съпоставим с модел 7150 от фирмата Ugo Basile di Cemerio, Varese. Група от пет животни, взети от различни групи под наблюдение, са обект на изследване на втория ден след инжекцията на адюванта и след това един път седмично за шест седмици.

Скоростта на еритроседиментацията е из- 5 мерена с метода на Westergre/Douglas A.N.,Basic Methodology, ets.Todd, Sanford, Davidsohn: W.B.Saunbers Company, Philadelphia, vol. 1,pp.858915,1979/Тоталните белтъци са детерминирани според Lowry O.H.et.al./Protein measurement 10 with the folin phenol reagent, J.Bio.Chem., 193:265275,1951/.

Електрофорезата на описаните белтъци се извършва в областта Mc.llveine/p,H7,0;l 0.2/ при промиване с целулозен ацетат /2.5’16 апс по шест животни от всяка група, които са под наблюдение при 51° след инжектиране на адюванта, на различни интервали; различни части от тялото: различно количество изразходвана храна и обем на лапата.

Резултатите са показани в следната таблица

Артрит, предизвикан от адюванта на Фреунд Увеличаване обема на лапата /ml/

Таблица 1

Време Дни	Опит Артрити	AF 2838 (0.5% диета)	Индометацин (1 mg/kg)	Опит Норма
5	1,36 ±0,17	1,35 ± 0,12	l,03t 0,06**	0,77 ± 0,04
23	2,16 ± 0,25	1,52 ± 0,40*	1,02 ±0,12**	0,91 ± 0,04
44	2,59 ± 0,60	1,32 ± 0,45**	0,90 ± 0,08**	0,89 ± 0,04

♦ = р по-малко от 0,05 /вариантни анализи/ *♦ = р по-малко от 0,01 /вариантни анализи/

Артрит, предизвикан от адюванта на Фреунд Редукция на серумния албумин /ml/ml/

Таблица 2

Време Дни	Опит Артрити	AF 2838 (0.5% диета)	Индометацин (1 mg/kg)	Опит Норма
2	13,99 ± 3,20	17,02 ± 3,13	15,83 ± 3,39	21,11 ± 2,31
23	12,95 ± 1,92	18,40 ± 2,57’	16,98 ± 2,29	20,72 ± 1,45
44	7,80 ± 2,15	26,16 ± 4,29**	25,49 ± 1,63**	26,07 ± 0,74

* « р по-малко от 0,05 /вариантни анализи/ **— р по-малко от 0,01 /вариантни анализи/

Таблица 3

Артрит, предизвикан от адюванта на Фреунд Увеличаване на скоростта на еритроседиментацията /mm/2h/

Време Дни	Опит Артрити	AF 2838 (0.5% диета)	Индометацин (1 mg/kg)	Опит Норма
2	5,2 ± 1,30	5,2 ± 3,83	7,8 ± 2,28	1,8 ± 0,45
23	14,2 ± 4,42	6,6 ± 7,99	4,4 ± 4,93	1,0 ± 0,0
44	34,2 ± 17,25	3,5 ± 5,0**	1,0 ± 0,00**	1,0 ± 0,0

♦♦ р по-малко от 0,01 /вариантни анализи/

Таблица 4

Артрит, предизвикан от адюванта на Фреунд, при различни части от тялото /g/

Време Дни	Опит Артрити	AF 2838 (0.5% диета)	Индометацин (1 mg/kg)	Опит Норма
5	182,3 ± 7,58	186,2 ± 6,52	185,2 ± 5,91	199,7 ± 7,45
23	191,2 ± 29,98	247,8 ± 21,46*	255,5 ± 38,87*	316,5 ± 23,45
44	254,5 ± 57,27	334,7 ±31,61*	329,8 ± 35,62**	393,3 + 37,10

♦ = р по-малко от 0,05 /вариантни анализи/ ** = р по-малко от 0,01 /вариантни анализи/

От показаните по-горе резултати може да се установи, че AF 2838 не е активно при първичните възпаления/първите пет дни/; неговият ефект върху обема на лапата се наблюдава най-вече при вторичните възпаления /от 23-ия ден, като образувания на автоимунната дифузна реакция. В същото време /23 дни/ се наблюдава неговата способност за предпазване на серумния албумин. При контролата първичният ефект е предизвикан от индометацин, като противовъзпалителен агент върху първични увреждания, /като редукцията на обема на лапата е за пет дни след прилагане на инжекцията на адюванта/, докато намаляването на серумния албумин е за 44 дни.

При двата продукта скоростта на ерит35 роседиментацията води до редуциране на експеримента в крайните фази на лечение.

За разлика от продължителността при имунодепресантите от традиционен тип, при които се наблюдава по-голяма редукция на възпалението на тялото, която се установява в артритните опити /Billingham Models of arthritis end the search for anti-arthritic drugs: Pharmac.Ther., 21:389-428,1983/.

Ефектът върху част от тялото показва, че лечебният опит с AF 2838 е положителен при лекуването на животни.

Следващи опити показват, че оралните дози на AF2838, растящи до 400 mg/kg, са лишени от активност върху карагенинов оток / лекарства за сравнение; индометацин от 0,5 mg/kg; фенилбутазон от 12,5 mg/kg и ацетил салицилова киселина от 25 mg/kg/, при антипиретици/тест: температура от вълнение, лекарства за сравнение: ацетилсалицилова киселина, по-малко от 100 mg/kg и амидопирин, по-малко от 50 g/kg/, при активиран антигранулом /тест: гранулом, лекарства за сравнение: хидрокортизон от 25 mg/kg/; при линфоцитолитици /тест/ инволюция на тимус, лекарства за сравнение: хидроктортизон, по-малко от 25 mg/kg/ и при улцерогенни вещества /лекарства за сравнение: фенилбутазон, по-малко от 75 mg/kg/.

Липсата на активност в теста върху споменатите изглежда подсказва, че AF 2838 не се намесва в метаболизма на арахидиновата киселина или върху нивото на серумния албумин на периферната тъкан от централната нервна система.

Освен това повишеното количество AF 2838 до 200 gg/ml е резултат, водещ до намаляване на циклогеназата при семенни мехури на овен; лекарствени препарати за сравнение: индометацин /активен при по-малко от 0,4 gg/ ml/ върху 5 липогеназа на базофилни левкоцити при плъх с контролни препарати: нордихидрогуаретинова киселина /активна при 0,3 gg/ml/.

В процеса на изследване на фармакологичния профил на AF 2838 са установени ефектите върху имунните реакции в зависимост от типа: когато е резултат от имунните отговори на клетъчния тип в доза от 200 mg/kg. Освен това, той показва забавени ефекти върху размножителните отговори на лимфоцитите Т и В, специфични митогени /конканавалин А и респективно липополизахарид/.

Токсикологичните изследвания показват, че минималните токсични дози на AF 2838 при мишки и плъхове са до 400 mg/kg при интраперитонеално приложение и до 800 mg/kg при орално приложение. С AF 2838 се постига резултат, който липсва при блокеритеа, β Н,Н,с антихолинерична активност. Антибрадикининовата активност се проявява само при много високи дози /20 mg/kg по венозен път и е поефективно при вътрешно приложение на фенилбутазон повече от 20 пъти, докато антисеротонина in vitro е добър само в концентрация от 10 gg/ml, когато се прилага вътрешно 5.000 пъти /лекарство за сравнение ципроептадин/.

Профилът на AF 2838, който се появява при цитираните изследвания, показва, че един прототип на специфично лекарствено средство за лечение на автоимунни заболявания за орална употреба и е лишен от активно противовъзпалително действие и от токсичните ефекти, типични за аспирина, имуносупресор на важните вторични ефекти, които могат да ограничат приемане в границите на дозиране или продължителността на лечението.

Аналогични свойства имат и другите съединения с формула /I/.

Claims

Патентни претенции

1. Използване на съединение с формула

A-CH₂-0-CRR'-COOR I където А е 1 -бензил-индазол-3-ил

R и R’ са еднакви или различни и означават Н или алкил с 1-5 въглеродни атома R”’ е Н или алкил с 1-4 въглеродни атома, или когато R”’e Н- на негова сол с фармацевтично приемлива органична или неорганична база, за приготвяне на фармацевтично, средство за лечение на автоимунни заболявания.
2. Използване на съединение с формула /I/ съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че R’” е Н.
3. Използване на съединение с формула /I/, съгласно претенция 1 и 2, характеризираща се с това, че R е метил.
4. Използване на съединение с формула /I/ съгласно всяка от претенциите от 1 до 3, характеризираща се с това, че R’ е метил.
5. Използване на съединение с формула /I/ съгласно всяка от претенциите от 1 до 4, характеризираща се с това, че автоимунното заболяване е ревматоиден артрит, гломерулонефрит, тиреоидит на Хашимото, автоимунна хемолитична анемия, еритоматозен лупус, миастения гравис, автоимунна тромбоцитопения, автоимунен хепатит и диабет от първи тип.
6. Използване на съединение с формула /I/, съгласно всяка от претенциите от 1 до 5, характеризираща се с това, че лекарствен препарат съдържа от 30 до 1000 mg от съединението от формула /I/ за приготвянето на една доза.
7. Използване на съединение с форму6 ла /I/ съгласно всяка от претенциите от 1 до 5, характеризираща се с това, че лекарствен до 2% от съединението с формула /I/.

препарат за офтамологично прилагане се получава от стерилен разтвор, съдържащ от 0,5 Литература 1. ЕР 0382276.

Издание на Патентното ведомство на Република България 1113 София, бул. Д-р Г. М. Димитров 52-Б

Експерт: Р.Йовович Редактор: В.Алтаванова

Пор. 38496 Тираж: 40 ЗС